Десният фланг на Върховния крал се огъна бавно и миг по-късно се срина напълно, воините побягнаха надолу по чакълестия плаж, хвърляха оръжия. Но напразно, нямаше къде да бягат, освен в прегръдките на майка Море, а те бяха студени, негостоприемни прегръдки.
По билата на дюните се оформиха гнезда от все още удържащи позицията воини на Върховния крал, даваха всичко от себе си, биеха се достойно за песните, но позициите им бяха просто острови в бушуващ потоп. И сега Скара видя пагубното действие на паниката и страха върху цяла войска, научи как само за миг се обръща цяла битка, видя лъскавия символ на Единствен бог да бива стъпкан под ботушите на синовете на майка Война.
Щурмът на Горм остави след себе си дюните осеяни с черни точици, също както бурята оставя след себе си довлечено от пороя дърво. Натрошени щитове, счупени оръжия. Прекършени тела. Облещените очи на Скара зашариха по опустошението, опитваше се да преброи мъртвите. Изведнъж не можеше да диша, гърлото ѝ се беше свило на топка.
— Аз направих това — прошепна тя. — С моите думи. С гласа си.
Сестра Ауд стисна окуражително ръката ѝ:
— И постъпи добре, кралице моя. Пощаденият тук живот ще струва много повече животи после. Това е в името на всеобщото благо.
— И по-малкото зло — промърмори Скара, припомняйки си уроците на майка Кайър, но взетият назаем пастор я разбра погрешно. Не вина изпита в този момент Скара, а смайване от собствената си власт. В този момент най-после се почувства кралица.
— Строителите на погребални клади ще са доста заети през нощта — каза отец Ярви.
— А скоро след това и търговците на роби във Вулсгард. — Като никога майка Скаер беше доволна от нещо. — Засега всичко се развива според плана ти.
Отец Ярви зарея поглед в морето и изпитото му лице се сгърчи, когато стисна зъби:
— Засега.
Битката на сушата беше спечелена, но в протока подреденият в клин флот на крал Удил едва сега достигаше корабите на Върховния крал. И на върха на клина Скара видя опънато от вятъра синьо платно на един от корабите. Усети соления вкус на кръв, когато загриза кожичката над нокътя на палеца си.
Убиец
— Няма да тръгнеш да правиш глупости, нали? — каза Синия Дженър.
Рейт мислеше за тренировъчния квадрат във Вулсгард. Как свали на земята онова момче, два пъти по-голямо от него. Здраво го удари и така светкавично. После се надвеси над него, свит на земята. Сянката от вдигнатия ботуш на Рейт падаше през лицето му. Спомни си как тежката ръка на Гром-гил-Горм се стовари на рамото му.
„Какво чакаш?“
Вторачи се във флота на Върховния крал — плетеница от опънати въжета, плющящи платна, потапящи се във водата гребла и превиващи гърбове мъже.
— Единствената глупост в битката са задръжките — изръмжа Рейт, напъха в уста старото дървено трупче и зъбите му потънаха в добре познатите им вдлъбнатини — пасваха си като парчета от счупено глинено гърне.
Острият кил на „Черно куче“ пореше вълните и вдигаше пръски солена вода, които окъпваха изкривените в решителни гримаси лица на гребците и коленичилите между тях воини.
Рейт хвърли бърз поглед през рамо към подскачащия нагоре-надолу при всяка вълна бряг и се замисли за Скара. Гледаше ли сега отнякъде? Спомни си очите ѝ, големите ѝ, зелени очи, в които потъваше всеки път, когато го погледнеха. Замисли се и за Ракки, сам в битката, без никой до него да го пази. Стисна с такава сила дръжката на щита си, че дланта го заболя.
Корабите на Върховния крал приближаваха бързо, вече виждаше разноцветните щитове окачени по бордовете: сива крепостна порта, глиганска глава, квадрат от четири меча. Виждаше и напрегнатите лица на гребците над тях. Един от корабите са наклони и Рейт видя опънати лъкове зад парапета на борда му. Стрелите полетяха над водата.
Той се сниши зад щита си. Една стрела изчатка в канта и прелетя, премятайки се над рамото му, друга се заби в парапета на борда до него. Дъхът му се учести, той намести с език трупчето в устата си и го захапа още по-силно.
Чу зад гърба му да бръмват тетивите на лъкове. Вятърът понесе стрелите и те западаха над корабите на Върховния крал. Кормчиите на тези на крал Удил викаха на гребците да ускорят темпото. Надигна се тропот и дрънчене от оръжия по щитовете — мъжете се надъхваха за битка, събираха кураж, готвеха се да убиват и умрат. Рейт пое дълбоко дъх и заудря със секирата си в парапета на борда в такт с ударите на препускащото му сърце — дум, дум, дум.
— Обърни наляво! — изрева Синия Дженър, беше избрал противник. Ще да беше от нискоземците — нямаше статуя на носа, просто завъртулка на продължението на кила. Екипажът му се бореше да го обърне и посрещне „Черно куче“ борд с борд, кормчията натискаше с всички сили руля, но вятърът не беше на тяхна страна.