Двамата крале стиснаха длани над огъня и над плажа се понесе оглушителна вълна от викове и звън на метал, когато мъжете заудряха с оръжия по щитовете си, тупаха с юмруци, облечени в ризници гърди. А Скара плесна с ръце и се засмя.
Синия Дженър повдигна многозначително вежди:
— Прилични куплети, предвид че са съчинени така набързо.
— Странстващите певци ще ги изгладят с времето! — Скара знаеше какво означава тази победа, знаеше и че си заслужава да се пие за нея. Върховния крал най-после бе прокуден от земята на дедите ѝ. Олекна ѝ на сърцето, за пръв път от нощта, в която изгоря Гората…
Тогава в мислите ѝ изплува наново онази миловидна усмивка, опръскана с кръвта на дядо ѝ и тя потрепери.
— Яркия Йълинг сред мъртвите ли е? — провикна се Скара.
Гром-гил-Горм извърна към нея черните си очи:
— Не видях и следа от това боготворящо Смърт псе. Нито от Спътниците. Просто пасмина изклахме на брега, зле въоръжени и зле предвождани в битка.
— Отец Ярви. — Едно момче се шмугна покрай Скара и подръпна дрехата на пастора. — Дойде гълъб.
Незнайно защо, когато отец Ярви постави елфическия си жезъл в сгъвката на лакътя си, разви мъничкия свитък и се обърна към светлината на огъня, за да го прочете, Скара усети тревожна, пронизваща болка в стомаха си.
— Откъде дойде?
— Надолу по брега, след Йейлтофт.
— Поставих съгледвачи, да държат под око морето… — думите му заглъхнаха, докато шареше с очи по редовете.
— Вести? — попита крал Удил.
Ярви преглътна тежко. Внезапен порив на вятъра размята парчето хартия в ръката му и то зашумоля.
— Армията на Върховния крал е преминала протока на запад оттук — промърмори той. — Десет хиляди воини вече са потеглили на поход през Тровенланд.
— Какво? — Усмивката продължаваше да грее на лицето на Рейт, но челото му се сбърчи тревожно.
Недалеч мъжете продължаваха да танцуват тромаво под звуците на флейта, смееха се, пиеха и празнуваха, но около двамата крале лицата придобиха мрачно изражение.
— Сигурен ли си? — Гласът на Скара бе изтънял от вълнение, като този на току-що помилван затворник, осъзнал, че въпреки това ще висне на въжето за друго престъпление.
— Сигурен съм. — Отец Ярви смачка хартията в юмрук и я хвърли в огъня.
Майка Скаер избухна в безрадостен смях:
— Скроиха ни номер! Баба Вексен завъртя пред очите ни пръсти, за да ни залъже да погледнем на една страна и не видим как се готви да ни зашлеви от другата.
— Да ни залъже — прошепна Синия Дженър.
— Тя пожертва всички тези мъже? — каза Скара. — Просто да ни залъже?
— Пожертва ги в името на всеобщото благо, кралице моя — прошепна сестра Ауд. Надолу по плажа няколко от огньовете угаснаха с пращене, когато една студена вълна се изкатери по-нависоко по чакъла.
— Тя захвърли с лека ръка най-старите си, протекли кораби. И най-слаби бойци. Мъже, които повече няма да се налага да храни и въоръжава. — Крал Удил кимна одобрително. — Няма как да не се възхитиш на безскрупулността ѝ.
— Помислих, че майка Война се усмихна на нас. — Горм вдигна навъсено чело към тъмното небе. — Но ето, че благоразположението ѝ е отишло другаде.
Когато вестите се разнесоха, музиката постепенно замря, а с нея и веселието на плажа. Майка Скаер изгледа гневно отец Ярви.
— Мислеше си, че ще надхитриш баба Вексен, но ето, че тя надхитри теб, а с теб и всички нас. Арогантен глупак!
— Не помня да чухме твоята мъдрост, когато тръгвахме насам! — кресна ѝ отец Ярви с изкривено от гняв лице.
— Спрете! — викна умолително Скара. — Трябва да се държим един за друг, сега повече от всякога!
Но над плажа се надигна какофония от сърдити гласове.
— Десет хиляди мъже! Та това са три пъти повече от тези, с които се бихме днес!
— Два път повече от нас!
— Сигурно след тях идват още през протоците!
— Явно Върховния крал има други кораби.
— Трябва да ги ударим незабавно — отсече крал Удил.
— Трябва да се оттеглим — изръмжа Горм. — Да ги подмамим на наш терен.
— Спрете! — изграка отново Скара, но не можа да продължи, не можеше да си поеме дъх. Ушите ѝ бучаха от нахлулата в главата ѝ кръв. Нещо изплющя във въздуха и тя зяпна от изненада. Рейт я сграбчи за ръката, дръпна я зад гърба си и извади с рязко движение кинжала си. От тъмнината изплува птица и кацна на рамото на майка Скаер. Враната прибра криле и зашари с немигащите си, жълти очи.