— Яркия Йълинг дойде! — изграчи тя. И изведнъж Скара се озова отново в тъмното на тронната зала на дядо си. Видя отново ужасната светлина на пожарите през тесните прозорци, бледата ръка, която посяга към лицето ѝ. Стомахът ѝ се обърна и тя трябваше да се хване за ръката на Рейт, за да не падне.
В пълно мълчание майка Скаер отвърза мъничкия свитък от крака на враната. Без да каже и дума, тя прочете написаното и каменното ѝ лице се изпъна още повече. Страхът започна да затрупва Скара като навята през зимата преспа, притисна я като огромна канара и изкара въздуха ѝ. Съдържанието на стомаха ѝ се надигна и задращи гърлото ѝ.
Спомни си думите на дядо си: „Радостта от победата е прекрасно чувство. Но е винаги мимолетно.“
— Какво става? — чу немощния си глас Скара.
— Още мрачни вести — отвърна майка Скаер. — Знам къде е бил Яркия Йълинг през цялото това време.
Цената
Рълф казваше, че няма друго място, където да забрави тревогите си, като това на носа на летящ по вълните кораб. С единствен враг вятърът и единствена грижа следващата вълна. Навремето, когато стоеше ухилен до уши на носа, прегърнал статуята на носа, с окъпано от пръските вода лице и сол по устните, тези думи звучаха от мъдри по-мъдри.
Но боговете обичат да се присмиват на щастливия.
Една ръка го прегърна през раменете. Не беше така голяма и тежка като тази на Бранд, но силата, която струеше от нея беше още по-ужасяваща. Кокалчетата на ръката бяха изранени и надрани, а на китката ѝ, от елфическата гривна, получена като награда за победа над седем мъже наведнъж, струеше бледа оранжева светлина.
— Почти у дома сме. — Трън пое дълбоко дъх през кривия си, чупен нос и кимна към назъбените очертания на хълмовете на Гетланд в далечината. — Ще отидеш да видиш Рин, предполагам?
Кол въздъхна.
— Спести си заплахите. Бранд вече говори с мен…
— Бранд не говори достатъчно силно. Сговорчив добряк е. Няма как да не е, щом ме понася такава каквато съм. Но аз се омъжих за него. — Трън чукна с нокът ключа от червено злато на врата си и той се залюля на верижката си. — И сега Рин е и моя сестра. А аз не съм толкова сговорчива. Винаги съм те харесвала, а знаеш, че не харесвам никого, та разбираш накъде бия, нали?
— Не е нужно да си кой знае колко прозорлив, за да разбереш това. — Кол увеси глава. — Имам чувството, че съм затворен в стая, а стените ѝ се събират около мен. Не виждам начин да постъпя правилно с Рин и отец Ярви едновременно.
— Искаш да кажеш, че не знаеш как да получиш каквото искаш и от двамата?
Кол я погледна виновно:
— Искам да бъда обичан, докато променям света. Какво лошо в това?
— Нищо. Стига да не направиш нито едното, нито другото, а вместо това оставиш пълен погром след себе си. — Трън въздъхна и го потупа състрадателно по рамото. — Ако ще ти е от някаква утеха, знам точно как се чувстваш. Дадох клетва на кралица Лейтлин да бъда неин Избран щит и обещах на Бранд да бъда негова жена… и както изглежда, и двамата заслужават повече от това, което получиха.
Кол повдигна учудено вежди. Странно как мисълта, че Трън, която винаги изглеждаше така уверена в себе си, има своите си колебания, му подейства окуражително.
— Не съм убеден, че те ще се съгласят с теб — отвърна той.
Трън изсумтя презрително:
— Не съм убедена, че няма да се съгласят. Изглежда нямам достатъчно от себе си, че да стигне за всички, а каквото имам, никой човек със здрав разум не би искал така или иначе. Не съм искала да ставам… — Тя стисна юмрук и се загледа в него. — Такава проклета кучка.
— Не си ли?
— Не, Кол. Не съм.
— Какво ще правиш тогава? — попита я Кол.
Тя пое дъх и въздъхна, издувайки белязаните си бузи:
— Ще се старая повече, предполагам. Ами ти?
Кол на свой ред въздъхна и се загледа към дома.
— Нямам никаква представа. — Той забеляза тъмни петна над брега и смръщи чело. — Това дим ли е? — Измъкна се изпод ръката на Трън, скочи върху една бъчва и оттам, на мачтата. Кралицата беше застанала до борда и гледаше на запад, с развята от вятъра златиста коса.
— Мрачна поличба — промърмори Скифър изпод качулката си. — Кървава поличба.
Кол се изкатери до рейката и я възседна. Хвана се с една ръка за върха на мачтата, а с другата заслони очи и погледна към Торлби. Първоначално не можа да види много заради люлеенето на кораба, но после майка Море се поуспокои и той успя да види добре. Доковете, градските стени, Цитаделата…