Крал Удил и крал Горм размениха навъсени погледи. Отец Ярви и майка Скаер се изгледаха свирепо. Сестра Ауд седеше облегната, със скръстени на гърдите ръце. Откъм морето подухна ветрец, разлюля високата трева на могилите и накара Скара да потрепери, въпреки че денят беше топъл.
Съвещание в тесен кръг, навън, с пеперуди, прелитащи над цветята, които растяха по погребалните могили на предците ѝ, които не познаваше. Малка среща на двама крале, трима пастори и тя. С надвисналия над главите им гняв на баба Вексен.
— Положението ни, значи. — Майка Скаер въртеше замислено една от елфическите гривни на китката си. — Положението ни е сериозно.
— Десетхилядната армия на Върховния крал напредва към нас — каза Удил. — И над главите им се веят знамената на множество прославени воини.
— А през протоците на Ютмарк всеки ден пристигат подкрепления — каза Горм. — Трябва да се оттеглим. Да напуснем Тровенланд.
Скара трепна. Да изоставят Бейлова крепост. Да изоставят земята и народа ѝ. Да изоставят паметта на дядо ѝ. Само от мисълта ѝ се повдигаше. Всъщност просто ѝ се повдигаше повече от обикновеното.
Удил остави прегърнатия до гърдите си меч да се свлече в ръката му и го отпусна с върха надолу в тревата.
— Аз не виждам победа в това — каза той.
— Къде виждаш победата, кралю мой? — поде умолително Скара. Седеше изправена в подобаващо кралска осанка, въпреки че ѝ се искаше да се свие на кълбо под стола си и да плаче.
Удил не отговори, просто започна да върти бавно меча, а лицето му остана все така каменно и сурово, точно като скалите под тях.
— Винаги съм готов да подложа на изпитание късмета си в битка — каза накрая той. — Но не съм сам на този свят. Трябва да мисля за жена си и сина си. За това, какво ще им оставя.
Скара усети стомахът ѝ да се надига, но успя да го укроти. Щом дори Железния крал не казва, че стоманата е отговорът, значи положението е наистина отчаяно.
Майка Скаер извърна остригана до кожа глава и се изплю през рамо.
— Може би е дошъл моментът да изпратим птица на баба Вексен.
Отец Ярви изсумтя:
— Майка Адуин беше пределно ясна. Тя никога няма да сключи мир с нас.
— Така казваш ти.
Ярви присви насреща ѝ очи:
— Мислиш, че лъжа?
Скаер го изгледа навъсено:
— Обикновено да.
— Крал Фин сключи примирие с баба Вексен — каза Скара с разтреперан от вълнение глас. — И колко добро видя от това!
Но двамата крале продължиха да мълчат и се гледат навъсено. Майка Скаер се наведе напред, подпря се на лакти на коленете си и отпусна татуирани в синьо ръце между тях.
— Войната е просто прелюдия към мир. Преговори с мечове, вместо думи. Аз казвам да отидем при баба Вексен сега, когато все още имаме нещо, с което да се пазарим…
— Няма да има пазарене! — долетя отнякъде гневен крясък. — Няма да има мир.
Иззад една от могилите се появи Трън Бату. Скара изпита огромно облекчение при вида ѝ. Точно жената, която ти трябва, когато всичко е срещу теб. Но тогава тя дръпна веригата в ръката си и зад нея се появи препъващ се пленник, окован на нея. На главата му беше нахлузен покрит с кървави петна чувал. Зад него Скара видя човешка фигура — дълго, парцаливо наметало и вдигната качулка. Накрая тя срещна погледа на Трън. Очите ѝ пламтяха, хлътнали в тъмни сенки и в тях имаше толкова омраза, че беше почти болезнено да ги гледаш.
— Яркия Йълинг нападна Торлби — озъби се тя и свали с ритник пленника си пред тримата владетели и пасторите им. — Изгори половината град. Кралица Лейтлин остана там със сина си, за да се погрижи за ранените. Той уби мъже, жени и деца. Уби… — Тя се задави, после оголи зъби, овладя се и вирна брадичка. Очите ѝ святкаха гневно. — Уби Бранд.
Горм извърна очи настрани към пастора си. Удил стисна здраво дръжката на меча в юмрука си. Отец Ярви ококори очи и като че ли се свлече на стола си.
— Богове — прошепна той и лицето му пребледня.
— Аз… толкова съжалявам… — заекна Скара. Спомни си прегръдката на Трън, когато я заведоха в Торлби. Искаше ѝ се да направи същото за нея. Но лицето ѝ бе така изкривено от ярост, че Скара не смееше да я погледне, камо ли да я докосне.
Непознатият свали бавно качулката си. Оказа се тъмнокожа южнячка, слаба и жилава като бич, с покрито от белези изгорено лице от едната страна. Някога подобни белези щяха да накарат Скара да извърне глава, но в последно време започваше да свиква с вида им.
— Привет, велики крале, велики кралици, велики пастори. — Тя се поклони и Скара видя голите петна по остриганата ѝ до кожа посивяла глава. — В земята на Алиюкци ме наричат Суннара-Скун. В Калийв ме наричат Скарейой, Търсачката на реликви.