— А тук как те наричат? — прекъсна я майка Скаер.
— Това е Скифър — промърмори отец Ярви.
— Вещицата Скифър? — Устните на Скаер се извиха от погнуса. — Крадецът на елфически реликви?
— Самата тя, гълъбчето ми. — Скифър се усмихна. — Баба Вексен запали дома ми и изгори челядта ми. И сега съм най-върлият враг на най-върлия ви враг.
— Най-добрият съюзник. — Трошача на мечове изгледа навъсено пленника. — Ще трябва ли да гадаем кой е другият непознат?
Трън изсумтя гневно и свали рязко чувала от главата на мъжа.
Скара бе готова да повърне само при вида на лицето му. Беше пребито, безформено, подуто и покрито със синини. Едното му око беше затворено напълно, а другото налято с кръв. Тогава осъзна, че го беше виждала преди. Беше един от хората на Йълинг в нощта, в която Гората изгоря. Един от онези, които се смяха, когато тялото на крал Фин се строполи в огнището. Знаеше, че трябва да го мрази, но виждайки лицето му в този вид, изпита просто съжаление. Съжаление и отвращение от това, което му бяха причинили.
„Към враговете си бъди щедра като към приятел“, казваше дядо ѝ. „Не заради тях, заради себе си.“
Но Трън определено не бе в щедро настроение.
— Това е Асборн Безстрашния, спътник на Яркия Йълинг. — Тя зарови пръсти в сплъстената от кръв коса на мъжа и изви главата му нагоре. — Бил е заловен при нападението на Торлби и както изглежда, не е чак толкова безстрашен. Кажи им каквото каза на мен, червей!
Беззъбата, окървавена уста на Асборн висна.
— Яркия Йълинг получи вест… — изграчи той. — Да нападне Торлби. Казваше къде… кога… и как да нападне. — Скара направи мъчителна гримаса, когато той се задави в хъркаща кашлица. — Има… предател сред вас.
Отец Ярви се наведе напред, свил в жалко подобие на юмрук сакатата си ръка:
— Кой?
— Само Йълинг знае. — Плувналото му в кръв око се прикова в Скара. — Може би седи тук сега… сред вас. — Окървавената му уста се разтегли в усмивка. — Може би…
Трън го удари отстрани в лицето и той се просна на земята. Тя замахна да го удари отново.
— Трън! — изкрещя Скара, притиснала ръка към гърдите си. — Не! — Трън се вторачи в нея, с изкривено от мъка и ярост лице. — Моля те, колкото повече нараняваш него, толкова повече ще те боли. Толкова повече нараняваш всички ни. Умолявам те, имай милост.
— Милост? — Трън се изплю на земята и по белязаните ѝ бузи потекоха сълзи. — Те имаха ли милост за Бранд?
— Не повече отколкото за дядо ми. — Скара усети как очите ѝ се наливат със сълзи. Наведе се умолително напред от стола. — Но ние трябва да сме по-добри от тях.
— Не, трябва да сме по-зли! — Трън дръпна рязко веригата и изправи Асборн на колене. Замахна отново с юмрук, но той просто се усмихна до уши.
— Яркия Йълинг идва! — изхърка той. — Яркия Йълинг идва и води Смърт със себе си!
— О, Смърт е вече тук. — Скифър се извърна и протегна ръка. Стискаше някакво странно парче черен метал. Последва оглушителен трясък и Скара подскочи на стола. От тила на Асборн пръсна облак от ситни капки кръв, той се строполи на земята, а косата му пламна.
Скара не можеше да откъсне облещени от ужас очи.
— Майка Война да ни е на помощ — прошепна Горм.
— Какво направи? — изпищя майка Скаер, скачайки на крака така рязко, че столът ѝ се прекатури назад в тревата.
— Ликувайте, гълъбчета. Аз ви нося средствата, с които да спечелите тази война. — Скифър вдигна високо странния черен предмет и от мъничкия отвор на върха му се изви струйка дим. — Знам къде има още от тези. Реликви, пред чиято мощ това тук бледнее. Елфически оръжия, изковани във времената преди Разкъсването на бог.
— Къде? — попита отец Ярви и Скара се изненада да види алчен блясък в очите му.
Скифър килна бавно глава на една страна:
— Строком.
— Лудост! — изкрещя пронизително майка Скаер. — Събора забранява да се стъпва в Строком. Всеки, осмелил се да стъпи там, се разболява и умира!
— Била съм там. — Скифър посочи елфическата гривна на ръката на Трън, която сияеше с бледо оранжева светлина. — Тази дрънкулка съм я донесла точно оттам, а ето, че все още хвърлям сянка по земята. За мен няма забранена земя. Аз съм Търсачката на реликви и знам всички пътища. Включително онези, по които е безопасно да се върви из Строком. Просто кажете и ще поставя в ръцете ви оръжия, срещу които никой воин, никой герой или армия не могат да устоят.
— И така да прокълнеш всички ни? — кресна гневно майка Скаер. — Да не сте си загубили ума?