— Моят си е на място. — Крал Удил се беше изправил тихомълком, отишъл до трупа на Асборн и клекнал до него, го изучаваше внимателно. — Велик боец е онзи, който още диша, когато започне пирът на враните. Велик крал е този, който гледа как горят труповете на враговете му. — Той постави върха на кутрето си в гладката дупка на челото на Асборн и онзи налудничав блясък в очите му, който допреди малко беше угаснал, отново грейна с пълна сила. — Стоманата е отговорът, винаги. — Той извади пръста си и повдигна вежди при вида на окървавения му връх. — Това е просто друг вид стомана.
Скара затвори очи и стисна с всичка сила подлакътниците на стола. Трябваше да успокои учестеното си дишане, да укроти стомаха си и надделее над обзелия я ужас. Ужас от магията, извършена пред очите ѝ. Ужас от хладнокръвно убития пленник. Ужас от това, че от всички присъстващи само нея я бе грижа за това. Трябва да е смела сега. Трябва да е умна. И силна.
— Аз казвам тази стомана да остане прибрана в ножницата си преди да е съсякла някой от нас — каза Горм.
— Аз казвам да я забием в сърцето на Яркия Йълинг! — кресна Трън.
— На всички е ясно, че си умопомрачена от загубата си — отвърна троснато майка Скаер. — Елфическа магия? Замислете се какво означава това! Рискуваме ново Разкъсване на бог! Още повече с предател между нас!
— Предател, който се погрижи Торлби да изгори, — викна гневно Трън, — нещо, за което ти лично мечтаеш от години! Предател, работещ за Върховния крал, с когото току-що предложи да сключим примирие!
— Помисли много добре преди да ме обвиниш в нещо, ти, неестествено изчадие…
Скара отвори рязко очи.
— Всички дадохме жертви! — извика тя. — Всички загубихме приятели, домове и семейства. Но трябва да сме единни, в противен случай баба Вексен ще ни смаже един по един!
— Ние отправихме предизвикателство към властта на Върховния крал — каза отец Ярви. — А това е всичко, което той има. Всичко, което е. Той не може да остави това ненаказано, за него няма връщане назад. За нас също. Избрали сме пътя си.
— Ти го избра вместо нас — кресна майка Скаер. — Стъпка по кървава стъпка! И той води към пълното ни унищожение.
Скифър избухна в смях.
— Вие препъвахте крака по него и без моето участие, гълъбчета. Рискове има, винаги. И цена също. Но аз ви показах забранената магия, а ето, че майка Слънце все още изгрява и залязва.
— Ние управляваме, защото хората ни се доверяват — каза Горм. — Какво ще стане с доверието им?
— Ти управляваш, защото хората се страхуват от теб — поправи го отец Ярви. — С оръжия като тези ще се страхуват още повече.
Майка Скаер изсъска гневно:
— Това е зло, отец Ярви.
— Но за беда е по-малкото зло, майко Скаер. Славните битки раждат прекрасни песни. Но и тези за безславните ще си ги бива след като странстващите певци ги поразкрасят. А безславното поражение е просто поражение.
— Имаме нужда от малко време за размисъл. — Скара протегна напред ръце, сякаш да разтърве глутница биещи се кучета.
— Но да не е много дълго. — Скифър стрелна ръка и улови във въздуха едно понесено от вятъра сухо листо. — Пясъкът изтича през стъклото. Яркия Йълинг наближава. Ще направите ли каквото е нужно, за да го победите? Или ще оставите той да победи вас? — Тя смачка листото, обърна се да си върви, разтвори пръсти и остави вятърът да разнесе станалото на прах сухо листо. — Ако питате мен, гълъбчета, нямате никакъв избор!
— Примирие няма да има — изръмжа Трън Бату, преметна веригата през рамо. — Не и докато аз или Йълинг още дишаме. Това ви го обещавам! — Тя се обърна и тръгна след Скифър, повличайки след себе си мъртвия пленник, окован на веригата.
Горм се изправи бавно, свъсил нашарено от белези лице:
— Нека се съберем отново утре по изгрев-слънце и обсъдим бъдещето на съюза ни. Бъдещето на всички земи около Разбито море, може би.
Крал Удил също се изправи.
— Имаме много за обсъждане, отец Ярви.
— Разбира се, кралю мой, но първо трябва да поговоря с кралица Скара.
— Така да бъде. Аз през това време ще гледам Трън Бату да не избие до крак ванстерландците в търсене на предателя. Изпрати птица на кралица Лейтлин. Кажи ѝ да целуне сина ми от мен. — Той се обърна към Бейлова крепост. — Кажи ѝ също, че ще се забавя за вечеря.
Скара изчака крал Удил да се отдалечи и майка Скаер да си тръгне, все още клатейки неразбиращо остриганата си до кожа глава, преди да заговори.
— Знаеше, че това ще стане. — Беше обмислила внимателно всички подробности и видя как парченцата от загадката пасват на мястото си. — Затова поиска от мен да свикам само нас шестимата. За де не се разчуе за елфическите реликви.