— Не всеки е така… съпричастен към останалите като теб, кралице моя. — Ласкателства. Не трябва да се поддава на ласкателствата му. — Би било разумно да държим кръга тесен. Особено ако между нас наистина има предател.
Естествено, всичко това звучеше правдоподобно, но Скара не се предаде така лесно.
— Скоро може да ми омръзне да играя по свирката ти, отец Ярви.
— Мелодията е на баба Вексен и всички играем по нея. Но аз съм се заклел да сложа край на свирача ѝ. Предстои ти взимането на трудно решение, кралице моя.
— Всяко следващо е като че ли по-трудно от предходното.
— Това е цената на властта. — Той се загледа в омазаната с кръв трева и за момент на Скара ѝ се стори, че също като нея се бореше със своя непокорен стомах. — Прости ми. Току-що научих за смъртта на може би най-добрия човек на този свят. Понякога е трудно да… избереш верния път.
— Понякога просто няма верен път. — Скара се опита да си представи какво би направил на нейно място дядо ѝ. Какъв съвет би ѝ дала майка Кайър. Но за момент като този те не я бяха подготвили. Имаше усещането, че е на кораб в открито море, без звезди, по които да се ориентира и с буря на хоризонта. — Какво да направя, отец Ярви?
— Мъдър мъж ми каза някога, че един крал трябва да побеждава, останалото е прах на вятъра. Предполагам същото важи и за една кралица. Приеми предложението на Скифър. Без нещо, с което да наклоним везните в наша полза Върховния крал ще ни унищожи. Баба Вексен няма да има милост за теб. Народът на Тровенланд няма да бъде пощаден. Яркия Йълинг няма да ти благодари за проявеното благоразумие. Задай си въпроса, какво би направил той на твое място.
Скара не успя да прикрие треперенето си при мисълта за това.
— Значи трябва да стана чудовище като Яркия Йълинг?
— Нека баща Мир рони сълзи относно начините. Майка Война се усмихва на резултатите.
— А когато войната свърши? — прошепна Скара. — Що за мир ще е това?
— Искаш да си милостива. Да стоиш в светлината. Разбирам те. И ти се възхищавам за това. Но, кралице моя… — Ярви пристъпи към нея, вгледа се в очите ѝ и прошепна. — Само победителят може да си позволи милосърдие.
Нямаше избор. Знаеше го от момента, в който видя магията на Скифър. Изражението на лицето на отец Ярви ѝ подсказваше, че и той го знаеше. Че го беше осъзнал много отдавна и оттогава направляваше пътя ѝ така внимателно и незабелязано, че Скара продължаваше да мисли, че рулят на кораба ѝ е в нейни ръце. Същевременно осъзнаваше, че колкото повече приближаваше армията на Върховния крал, толкова повече властта се изплъзваше от ръцете ѝ. Това можеше да се окаже последният път, когато дава гласа си за каквото и да било. Трябваше да спечели нещо с него. Заради дядо си, завади народа на Тровенланд. Заради себе си.
— Имам цена. — Тя извърна поглед към тъмните очертания на бойниците на Бейлова крепост. — Трябва да убедиш крал Удил да се бие с Яркия Йълинг тук.
Отец Ярви я изгледа изпитателно. Сякаш можеше да отгатне намеренията по очите ѝ. И сигурно можеше.
— Няма да е склонен да се бие толкова далеч от дома. Горм още по-малко.
— Тогава може би по-добре да поговоря с майка Скаер. Да видим какво ще предложи тя за гласа ми в нейна полза. — Скара посочи към извисяващите се над погребалната могила на майка ѝ елфически стени. — Това е най-силната крепост в земите около Разбито море. Държим ли я, Яркия Йълинг няма да има друг избор, освен да дойде тук. Било то само заради гордостта си. Не може просто да продължи похода си и да ни остави тук, в тила му. Останем ли тук, ще държим цялата армия на Върховния крал на едно място. Ще бъдем щит, в който ще се разбие силата на баба Вексен. А ти ще можеш да отидеш да търсиш тези твои оръжия… — Скара опита да прикрие обзелото я отвращение, когато погледът ѝ падна на почервенялата от кръв трева, където беше лежало тялото на Асборн. — И когато се върнеш, ще разгромим веднъж завинаги армията на Яркия Йълинг.
Ярви се замисли над чутото.
— Има мъдрост в думите ти, но воините рядко се интересуват от мъдри решения.
— Воините обичат излъскани остриета, истории за слава и песни за това как стоманата е отговорът. Смея да твърдя, че си в състояние да изпееш вярната песен на двамата крале. Имаш ли хубав глас, отец Ярви?
Той повдигна учудено вежда:
— В интерес на истината, да.
— Няма да изоставя крепостта, за която умря баща ми. Няма да изоставя земята, за която умря дядо ми.