— Боя се, че отец Ярви е поставил халка на красивото носле на кралица Скара. И сега може да я води накъдето си поиска. Боя се, че ще я отведе право към гибелта ѝ, а с нея и всички нас.
Рейт извърна поглед към брат си, но от там не дойде помощ. Както обикновено.
— Тя сама взима решения, мисля — промърмори той.
Майка Скаер изсумтя натъжено:
— Отец Ярви е на път да наруши най-светия закон на Събора. Да изнесе елфически оръжия от Строком.
— Елфически оръжия?
Тя се наведе, изсъска в лицето му и Рейт трепна и стисна очи:
— Видях с очите си! Заслепен от арогантността си, той ще отприщи магията, разкъсала бог. Знам, че не си умник, Рейт, но нима не виждаш какви рискове крие това?
— Мислех, че никой не може да излезе жив от Строком…
— Онази вещица, Скифър, е тук. Тя може. И ще го направи. Ако малката кучка даде гласа си в полза на Ярви.
Рейт прокара език по устните си:
— Мога да поговоря с нея…
Скаер стрелна ръка и Рейт не се сдържа да не стисне очи и изкриви от страх лице, но тя просто постави нежно хладна длан на бузата му.
— Мислиш ли, че съм толкова жестока, че да те изправя в дуел с думи срещу отец Ярви? Не, Рейт, не бих го направила. Ти не си по приказките.
— Ами тогава…
— Ти си убиец. — Челото ѝ се сбърчи така, сякаш беше разочарована, че сам не се е досетил. — Искам да я убиеш.
Рейт зяпна насреща ѝ. Какво друго можеше да направи, освен да я зяпа? Изведнъж му стана ужасно студено.
— Не… — прошепна той, но думите излязоха така неуверено от устата му. — Моля…
— Не? — Ръката ѝ стисна до болка лицето му. — Моля? — Рейт се опита да се измъкне, но нямаше сили и тя придърпа лицето му към нейното и почти опря нос в неговия. — Аз не те моля, момче — изсъска майка Скаер, — това е заповед от твоя крал.
— Ще разберат, че съм аз — проплака Рейт в отчаян опит да се хване за някакво извинение.
— Остави мисленето на мен. Вече съм се погрижила за всичко. — Майка Скаер измъкна отнякъде тънко стъклено шишенце и нещо като вода на дъното. — Някога пълнеше чашата на крал. Малко от това в чашата на кралица няма да ти е никакъв проблем. Нужна е само капка. Тя няма да страда. Просто ще заспи и никога повече няма да се събуди. Само така ще сложим край на тази елфическа лудост. И кой знае, може би дори ще успеем да сключим примирие с Върховния крал.
— Крал Фин си мислеше, че може да сключи мир…
— Крал Фин не е знаел какво да предложи в замяна.
Рейт преглътна мъчително.
— А ти знаеш?
— Ще започна с главата на отец Ярви в кутия. — Майка Скаер килна глава на една страна. — После може да добавя южната половина на Гетланд. Всичко на север от Торлби обаче остава за нас. Справедливо, не мислиш ли? Убедена съм, че баба Вексен ще се вслуша в подобен аргумент…
Майка Скаер хвана безчувствената китка на Рейт, обърна нагоре ръката му и пусна в дланта ѝ стъкленото шишенце. Такова малко парченце стъкло. Спомни си думите на Скара, „Защо да изпращаш честен глупак да върши работата на умен лъжец?“
— Изпрати ме при нея само защото съм убиец? — промърмори той.
— Не, Рейт. — Майка Скаер стисна отново лицето му и го изви на една страна. — Изпратих те, защото си лоялен. Сега върви и заслужи наградата си. — Тя се изправи и надвисна над него, висока като планина. — Утре по това време ще си обратно, където ти е мястото. До своя крал. — Тя се обърна. — До брат ти. — При тези думи тя изчезна в тъмнината.
Рейт почувства ръката на Ракки на рамото си.
— Колко хора си убил, братко?
— Знаеш, че не ме бива в броенето.
— Един повече, какво толкова?
— Има разлика между това да убиеш човек, който се готви да те убие и това да убиеш някой, който… — Който не ти е направил нищо лошо? Някой, който се държи добре с теб? Някой, когото…
Ракки го сграбчи за ризата и го дръпна към себе си:
— Единствената разлика е в това, че сега има толкова много за печелене и толкова много за губене! Не го ли направиш… оставаш сам. Двамата оставаме сами.
— Какво стана с мечтата ти да отплаваме надолу по „Божествена“?
— Ти ми каза да съм благодарил на майка Война, че сме на вярната страна и беше прав! Пък и нека не се преструваме, че си убивал само воини в битка. Колко неща съм преглътнал заради теб? Помниш ли онази жена във фермата, а? Ами децата ѝ…
— Знам какво съм направил! — Гневът го обзе и Рейт стисна здраво в юмрук шишенцето и го размаха пред лицето на брат си. — Направих го за двама ни, нали? — Той сграбчи Ракки за яката, дръпна го и той залитна, прекатури котлето и яхнията се разля в тревата.