— Всичко ще се оправи. Сигурна съм.
— Звучиш като брат ми. — Рин се усмихна натъжено и заобиколи кралицата, за да огледа ризницата на гърба ѝ. — Мисля, че сме готови. Остава само да я сваля и се захващам с прекрояването.
Докато Рейт приближаваше с виното, Скара се изправи в цял ръст и постави длан на дръжката на кинжала в колана ѝ:
— Е? Ще мина ли за воин?
Богове, езикът му се беше вързал на възел. Коленете му трепереха, когато коленичи пред нея, точно както преди коленичеше пред Горм преди всеки дуел или битка. Точно както щеше да коленичи отново.
— Ако всяка стена от щитове е построена от такива воини — успя най-накрая да изрече, — няма да имаш никакъв проблем да накараш хората си да я щурмуват, те сами ще хукнат през глава. — И Рейт вдигна чашата над главата си.
Каза си, че няма друг избор.
— Хм. Мисля, че мога да свикна с това красиви мъже да коленичат в краката ми. — И Скара се засмя с онзи неин плътен и силен, необуздан смях. Тя посегна към чашата.
Сделки
— Защо се бави? — промърмори отец Ярви и погледна отново към вратата.
Кол не беше свикнал да вижда учителя си така разтревожен и това разтревожи и него. Сякаш тревогите за съдбата на света, която щяха да обсъждат днес, не му бяха достатъчни.
— Може би още се облича — прошепна Кол. — Струва ми се, че е от хората, които ще прекарат доста време в обличане за случай като този.
Отец Ярви се обърна и го изгледа така сърдито, че на Кол му се прииска да се слее със стола.
— А на мен ми се струва, че е от хората, които могат да преценят колко време ще им е нужно, за да се облекат за ден като този, без да закъсняват. — Той се надвеси над Кол. — Не мислиш ли?
Кол се покашля и погледна тревожно към вратата:
— Защо се бави?
От другата страна на тронната зала на Бейл, застаналата зад рамото на Гром-гил-Горм майка Скаер започваше да изглежда все по доволна от нещо. Все едно двамата с Ярви седяха на двете блюда на огромни везни, едното не може да се издигне без другото да слезе надолу.
— Чака ни война! — провикна се тя и воините от Ванстерланд зад нея забоботиха одобрително. — Яркия Йълинг няма да чака младата кралица да се приготви преди да нападне, имайте ми доверие. Трябва да решим какво ще предприемем и то веднага, в противен случай ни чака провал.
— Знаем това, майко Скаер — изръмжа крал Удил, после се наведе към отец Ярви. — Къде е тя?
Едното крило на двойните врати изскърца и се открехна. Майка Ауд се вмъкна в залата и застина на място, когато всички очи се извърнаха към нея. Изглеждаше така объркана, като патица, изгубила патетата си.
— Е? — викна ѝ припряно отец Ярви.
— Кралица Скара…
— Да? — Присви очи Горм.
— Кралица Скара… — Майка Ауд надникна от другата страна на вратата и отстъпи, с видимо облекчение на лицето. — Кралица Скара е тук.
Вратите се отвориха широко и майка Слънце нахлу в залата. Всички замигаха глуповато при вида на крачещите тържествено тровенландци.
Кралица Скара вървеше най-отпред, вдигнала гордо глава, с разпусната коса като черен облак около главата ѝ. Лъчите на зората подпалиха алени огньове по огромния скъпоценен камък на гривната ѝ и мъничките, поклащащите се от обецата ѝ. Беше облечена в пълно бойно снаряжение — с ослепително блестяща ризница, кинжал на кръста и шлем с позлатени кантове под мишница. Рейт вървеше зад нея склонил почтително глава. В прегръдките си носеше направения от Рин меч, прибран в украсената с дърворезбата на Кол ножница, същинско произведение на изкуството.
Рин беше надминала себе си. Скара определено изглеждаше като воин, макар и прекалено кльощава и слаба за целта и въпреки че тази разпусната коса би била фатална пречка за всеки воин, в коя да е битка. С подрънкване на метал и следвана от свитата си, тя мина тържествено между ванстерландци от едната ѝ страна и гетландци от другата и не си направи труда да погледне нито едните, ни другите.
Усмивката на майка Скаер се беше стопила. Беше ѝ я отмъкнал отец Ярви. Гром-гил-Горм зяпаше младата кралица с отворена уста. Крал Удил повдигна леко вежда. Кол за пръв път виждаше такова изумление, изписано на лицето му.
Сестра Ауд и Синия Дженър седнаха от двете страни на кралица Скара, но тя самата остави трона на Бейл празен. Остана права, стовари шлема си на масата и подпря, облечени в стоманени ръкавици, юмруци от двете му страни. Воините на Тровенланд оформиха дъга зад гърба ѝ. Рейт коленичи от едната ѝ страна, плъзна нагоре в сгъвката на лакътя си ножницата и ѝ подаде дръжката на меча.