— Искаш от мен да се бия за крепостта ти — продължи Горм с мекия си, напевен глас. — Да изложа на риск своя живот и този на воините ми далеч от дома. Да се изправя срещу безчетната армия на Върховния крал срещу обещание от гологлава вещица и еднорък лъжец за избавление с помощта на някакви си елфически оръжия. — Той се усмихна приветливо на Скара. — Така да бъде.
— Кралю мой — изсъска майка Скаер, но той просто вдигна ръка без да откъсва очи от Скара и тя млъкна на мига.
— Аз ще се бия за теб. Всеки мъж от Ванстерланд ще убива за теб и ще умре за теб. Аз ще бъда твой щит, днес, утре и всеки ден, докато съм жив. Но искам нещо в замяна.
В залата настъпи гробна тишина. Скара преглътна:
— Назови го.
— Теб.
Тя усети сърбеж по плувналия си в пот под ризницата гръб. Усети стомахът ѝ да се надига и в този момент не искаше нищо повече от това да се изповръща на масата, но се съмняваше, че майка Кайър би определила това като подобаващ отговор на кралско предложение за женитба.
— Отдавна търся кралица — продължи Трошача на мечове, — равна на мен по ум и кураж. Жена, която да множи монетите в хазната ми. Жена, която да ми роди много деца, с които да се гордея.
Скара неволно сведе поглед към Рейт и той я зяпна недоумяващо, с провиснала от изненада долна челюст, но освен дръжката на меча, който сигурно не можеше да вдигне дори, друго не можа да ѝ предложи.
Отец Ярви беше пребледнял. Явно не беше предвидил подобен развой на събитията.
— Жена, която да ти поднесе Тровенланд на тепсия, искаш да кажеш — намеси се той.
Веригата от топките на дръжките от мечовете на повалени противници издрънка тихо на гърдите му, когато той повдигна огромни рамене.
— Или просто жена, която да обедини Ванстерланд и Тровенланд и ми помогне да ги поведа към славно бъдеще. Искам ръката ти, благородната ти кръв и остър ум, кралице Скара и в замяна ти обещавам своите. Мисля, че това е справедлива сделка.
— Кралице моя… — изсъска майка Ауд.
— Не можеш да… — каза Синия Дженър.
Но сега беше ред на Скара да възпре с жест съветниците си.
Естествено, предложението му ѝ дойде като гръм от ясно небе, но тя е кралица, а една кралица не може да си позволи стъписването ѝ да трае вечно. Вече не е дете.
С Трошача на мечове до себе си може би щеше да удържи Бейлова крепост. Ще отмъсти за дядо си. Ще види Яркия Йълинг мъртъв. Ключът от хазната на Ванстерланд на шията ѝ щеше да донесе сигурност на народа ѝ. С негова помощ можеше да съгради отново Йейлтофт и изкове бъдеще за Тровенланд.
Беше ѝ дошло до гуша от това да придумва, да се моли, да използва един срещу друг противниците в съюза. Омръзна ѝ да трепери от сутрин до мрак за титлата си. Естествено, не гореше от нетърпение да сподели постелята на Горм. Но да сподели властта му, това беше съвсем друга работа.
Може и да беше повече от два пъти по-голям от нея. Може и да беше повече от два пъти по-възрастен от нея. Може и да беше целият покрит с белези, страшен като звяр и безмилостен като такъв, накратко, нищо общо с мъжа на мечтите на всяко момиче. Но рано или късно момичето трябва да порасне и се прости с подобни мечти. Според нея майка Кайър би одобрила такъв кандидат за ръката ѝ. Светът е пълен с чудовища. И може би единственото, което му остава на човек, е да се увери, че най-ужасното е на негова страна.
Пък и не че имаше някакъв избор. Скара се усмихна.
— Приемам.
Избор
— Готов ли си? — попита отец Ярви, подреждайки книги в един сандък. Любимите му книги, забранени от Събора писания за елфическите руини и реликви. — Потегляме със следващия отлив.
— Напълно готов — отвърна Кол. Имаше предвид, че беше приготвил багажа си. За подобно пътуване никога нямаше да е готов.
— Поговори с Рълф. Да се увери, че имаме достатъчно ейл, за да повдигне куража на екипажа. Дори с попътен вятър ни чакат пет дни надолу покрай брега до Фърфиндж.
— А човек не може да разчита на попътен вятър — промърмори Кол.
— Така е, не може. Особено след като прекосим протока към Строком.
Кол преглътна. Искаше му се да може да отложи този разговор до края на света, но знаеше, че с отлагане само влошаваше положението, а това в последно време му беше навик.
— Отец Ярви… — Богове, какъв страхливец е само. — Може би… е добра идея да… остана тук.
Пасторът вдигна глава:
— Какво?
— Докато те няма крал Удил може да се нуждае от…
— Той няма да сключва търговски сделки, нито ще се учи да премята монета из пръстите си, нито ще прави дърворезба на стол. Докато ме няма, той ще се бие. Мислиш ли, че крал Удил се нуждае от съветите ти как да се бие, Кол?