Скифър се загледа в сивото море:
— Ако мислиш, че съм дошла да ти вдъхвам увереност, много се лъжеш.
— Няма лесно на този свят — въздъхна отец Ярви. По дългата рампа, водеща към вътрешния двор на крепостта, вървеше фигура. Висока, слаба фигура, с остригана до кожа глава. И накичени по ръцете елфически гривни. — Майко Скаер, каква изненада! Мислех, че не искаш да имаш нищо общо с тази елфическа лудост?
Пасторът извърна глава и се изплю:
— Не искам никой да има нещо общо с тази елфическа лудост, но кралят ми избра пътя си. Работата ми е да се уверя, че той води към победа. Ето защо идвам с вас.
— Компанията ти ще е огромно удоволствие за нас. — Ярви пристъпи към нея. — Стига да идваш с намерението да помагаш. Изпречиш ли се на пътя ми обаче, ще съжаляваш.
— Разбираме се чудесно, значи — изкриви злобно устни майка Скаер.
— Винаги сме се разбирали чудесно.
Кол въздъхна. Каква по-добра причина за съюз от недоверие и взаимна омраза?
— Хващайте се за греблата! — провикна се Рълф. — Животът е кратък!
Примерът на Гудрун
Утрото беше красиво като за късно лято. Майка Слънце караше капките на падналия през нощта дъжд да искрят като скъпоценни камъни по стръковете на тревата.
— Това е най-слабото ни място — каза Рейт.
Не беше нужно да си опитен воин, за да осъзнаеш това. Североизточният ъгъл на крепостната стена беше като отрязан с нож при Разкъсването на бог и кралете от далечното минало бяха построили кула, за да запушат пролуката. Беше зле строено и занемарено човешко творение. Покривът на кулата се беше срутил и по оцвъканите с курешки оголели греди бяха накацали птици. Стената, тръгваща от кулата, се беше наклонила навън, а бойниците ѝ се ронеха.
— Кулата на Гудрун — промърмори Скара.
— Откъде идва името ѝ? — попита майка Ауд.
Скара си спомни досадата, която изпита, докато майка Кайър ѝ разказваше историята, но също като останалите уроци на пастора, явно я беше запомнила добре.
— Принцеса Гудрун е била внучка на краля на Тровенланд.
— Лошо начало — изръмжа майка Ауд. Незнайно защо, беше начумерена тази сутрин. — Но какво пък, знам и такива истории, които въпреки че започват зле, накрая свършват добре.
— Не и тази. Принцесата се влюбила в момче от конюшните.
— Необмислено от нейна страна.
— Ами, предполагам любовта пада, където пада.
Майка Ауд повдигна многозначително вежда:
— Със сигурност, човек може да я види да се задава отдалеч и своевременно да се дръпне от пътя ѝ.
— Е, Гудрун не го направила. По нейно време Тровенланд имала трима крале и дядо ѝ бил обещал ръката ѝ на един от другите двама. Тя опитала да избяга и дядо ѝ, за да я накаже, обесил любимия ѝ на кулата, а нея затворил в стаята на върха, докато не се научи на дълг.
Майка Ауд се почеса под леко разпуснатия кок, в който бе събрала косата си:
— Нещо не виждам откъде ще дойде щастливата развръзка в историята.
— Няма такава. Гудрун се хвърлила от бойниците и умряла в рова от другата страна на стената.
— Да се надяваме, че няма да свършим като нея — намеси се Рейт.
— Да се самоубием от любов ли? — попита Скара.
— Не, мъртви в рова.
Напоследък Рейт беше мрачен повече от обикновеното и въпреки че приближаването на десетхилядна армия беше достатъчна причина да помрачи настроението на всички, тя се чудеше дали сделката ѝ с Горм нямаше нещо общо с това. Тя самата не беше очарована от перспективата, но връщане назад нямаше. Тя изпусна една тежка, уморена въздишка. В момента имаше по-важни неща, за които да се тревожи, от накърнени чувства, пък било то ѝ нейните.
Тропотът на конски копита привлече вниманието ѝ към портите на крепостта. Над двеста ездачи се изсипаха през портите и потеглиха в гъста колона през блатистите поля, на които бяха разположени лагерите на Горм и Удил. Хвръкналите от копитата на конете прахоляк и буци пръст засипаха все още копаещите в рова пред стените мъже.
Над билото на ниска могила се появи Синия Дженър и тръгна към Скара.
— Кой е толкова нетърпелив да не дочака с нас пристигането на Върховния крал? — провикна се тя.
— Трън Бату — извика в отговор Дженър, обърна се и изпроводи с поглед челото на колоната ездачи. — Но само защото според нея Яркия Йълинг се бави прекалено много. Събра двеста от най-кръвожадните гетландци и отива да го пресрещне, за да започне да го тормози по пътя му насам.
— Ще падне голям тормоз, значи — промърмори Скара и се загледа в точещата се на север от дългата сянка на Бейлова крепост колона от ездачи.