— Означава много за мен — каза тя. — Това, че оставаш да се биеш за мен.
— Нищо работа. — Слънцето се скри зад облак и скъпоценните камъни по стръковете трева се превърнаха в капки дъжд. — Всеки добър убиец има нужда от някого, за когото да убива.
Хилядата
Сориорн беше великолепен стрелец и представляваше величествена гледка, когато се изправи в цял ръст на фона на залязващото слънце — поставил крак на една от бойниците на кулата на Гудрун, извил назад гръб, опънал до край тетивата на лъка и с обляно в светлина от горящия връх на стрелата лице.
— Запали го — каза Горм.
Очите на хилядата подбрани воини от Тровенланд, Ванстерланд и Гетланд проследиха светлата следа в притъмняващото небе, която остави стрелата. Тя описа мощна дъга и се заби в борда на кораба на Яркия Йълинг. Чу се тихо „уомф“, когато пламъкът на стрелата докосна южняшкото масло, с което беше облято дървото и по него плъзнаха сини езици. В следващия момент целият кораб бе погълнат от огромно огнено кълбо. Рейт почти усети топлината по лицето си, въпреки разстоянието до бойниците на кулата.
Извърна очи настрани и видя топлите жълти отблясъци на огъня по усмивката на Скара. Идеята беше нейна. В края на краищата корабът е сърцето и душата на един воин.
Падна много труд. Първо, докато го извадят от водата, после, докато го поставят на отрязани стволове на дървета и го изтъркалят върху тях по цялата дължина на рампата от пристана до вътрешния двор на крепостта. Рейт още го болеше гърба от бутането, а ръцете му бяха прежулени от теглене на въжето. Скара подари позлатения ветропоказател от кораба на Синия Дженър, крал Горм взе сребърните куки от такелажа, за да ги претопи и направи чаши, а крал Удил получи пурпурните платна, които изпрати обратно в Торлби, за да спести на жените тъкане. Наложи се да свалят мачтата, за да влезе кораба в тунела на портите. На няколко пъти се заклещи вътре, красивите дърворезби по бордовете бяха надрани, но накрая успяха да го изкарат навън.
Рейт се надяваше Яркия Йълинг да оцени всичкия този труд, хвърлен по приветстването му в Бейлова крепост. Но с или без него, защитниците на крепостта се насладиха подобаващо на гледката на горящия кораб. Мъжете викаха, смяха се, крещяха обиди по съгледвачите на Йълинг, които гледаха спокойно от седлата си. Но радостта им беше краткотрайна.
Армията на баба Вексен започна да пристига.
Трамбоваха по пътя от север в стегнати колони желязна змия от воини, на чело на която се издигаше гордо символът на Върховния крал. Тук-там над главите им се поклащаше слънцето със седем лъча — символ на Единствен бог. Знамената на стотиците прославени воини висяха на коловете си — вечерта беше тиха, пълно безветрие. Колоната се проточи през опустошеното село, по цялата дължина на пътя, чак докъдето стига погледът.
— Кога ще свършат? — Рейт чу Скара да прошепва. Беше поставила една ръка пред гърдите си и въртеше нервно гривната над лакътя на другата.
— Надявах се съгледвачите ни да са объркали бройката им — промърмори Синия Дженър.
— Объркали са я — изръмжа Рейт. — Не са ги доброили.
Подигравателните усмивки на мъжете по стената се бяха сменили с мрачни такива. Челата се сбърчиха, когато колоната се раздели на две и като водите на порой около камък, потече покрай стените. Постепенно воините от Ниските земи, Ингълфолд и Ютмарк обкръжиха Бейлова крепост, от скалистия нос на изток до скалистия нос на запад.
Не крещяха предизвикателно, нямаше нужда, броят им говореше достатъчно красноречиво.
— Майка Война разтваря криле над Бейлова крепост — прошепна майка Ауд.
След воините заприиждаха каруци, цяла върволица от натоварени до пръсване с провизии каруци. А след тях се стичаше безбройна тълпа от народ, цели семейства, с роби и слуги, търговци, свещеници, спекуланти, копачи и пастири, подкарали пред себе си мучащи и блеещи стада, толкова много, че пред тях бледнееше и най-големият пазар, който Рейт някога бе виждал.
— Цял град, потеглил на поход — промърмори той.
Започваше да се стъмва и тилът на армията на Върховния крал се превърна в бавно течаща река от мъждукащи светлинки на факли. Това бяха диваци. Вместо знамена, носеха вдигнати на високи колове плетеници от кости, осветени от пламтящи огньове. Голите им гърди бяха нашарени от белези и наклепани с боя.
— Шенд — каза Рейт.
— Но те не са ли заклети врагове на Върховния крал? — попита Скара с изтънял от тревога глас.
Майка Ауд стисна мрачно устни:
— Явно баба Вексен е намерила начин да ги обърне срещу нас.