— Вие ли сте новите копачи? — попита единият и хвърли неразбиращ поглед на щита в ръката на Рейт.
Добрият воин не се замисля много. Не много преди битката, не много след нея. По време на боя — хич. И обикновено този, който удареше първи, оставаше последен на крака. Затова Рейт изби кирката на мъжа настрани с щита си и го наръга с кинжала в гърлото. Кръвта му пръсна в тесния тунел.
Другият копач замахна да го удари с лопатата, но Рейт вече беше набрал инерция блъсна се в него и блокира удара с щита си. Изблъска мъжа към стената на тунела и се озова притиснат в него, почти опрял нос в неговия, ако изплезеше език, щеше да го докосне. Заби кинжала под ръба на щита си, извади го и замахна отново, блъскаше яростно, с всичка сила, а мъжът хъркаше при всеки удар и така, докато Рейт не отстъпи назад и не го остави да се свлече на земята. Той се тръшна по задник и стисна с две ръце разпрания си корем. Кръвта му беше навсякъде, по щита на Рейт, по кинжала, по ръката му.
Ракки беше заковал на място и го зяпаше с отворена уста. Винаги правеше това, когато Рейт се захванеше с работа, но сега не му беше времето да го споменава.
— Приключвай вече! — Рейт се завтече към тунела, по който бяха дошли с надеждата да глътне малко чист въздух. Започваше да му се завива свят от миризмата. Чу шум от бой отвън. — По-бързо!
Ракки наведе отново гърлото на делвата и задавен от миризмата, продължи да полива дървените подпори, земята около тях. Сориорн хвърли своята делва на земята и южняшкото масло продължи да се излива от гърлото ѝ. Той се шмугна покрай Рейт в тунела. Шумът от викове на другия му край се усили.
— Богове! — чу Рейт задавения вик на Ракки и извърна рязко глава.
Единият от копачите залиташе между подпорите с облещени очи, стиснал с ръка разпрания си корем с една ръка. С другата сграбчи Ракки и изръмжа в лицето му, опръсквайки го с червена слюнка.
По всички правила на битката той трябваше да е минал през Последната врата. Но Смърт е капризна господарка и играе само по нейните правила. Само тя решава на кого да остави още няколко мига живот.
Ракки изпусна делвата, тя се разби в една от подпорите и оплиска с масло и него и теглещия го ранен копач.
Рейт направи крачка напред, с отворена от изненада уста, но беше прекалено далеч да направи каквото и да било.
Двамата се блъснаха в една от подпорите, Ракки замахна с юмрук и лакътят му събори газения фенер.
Стана толкова бързо и същевременно така бавно. Фенерът сякаш пада цяла вечност. Пламъкът му се отпечата като ярко петно в очите на зяпналия безпомощно до тунела Рейт. Той чу собствения си дъх да секва. Видя пламъкът на фенера да докосва напоената с масло земя. Ракки се обърна и Рейт зърна за миг лицето му. Очите му бяха облещени от ужас.
Рейт се свлече рязко на колене и се прикри зад щита си. Какво друго му оставаше да направи?
В тунела стана светло като ден.
Изцяло твоя заслуга
Безсъмнено всяка жена би се просълзила от радост и облекчение при вида на годеника ѝ, завръщащ се жив и здрав от битка, но очите на Скара останаха сухи, когато огромната фигура на Трошача на мечове се появи пред малката порта.
До металния кант на огромния му щит стърчеше пречупена стрела, но по него самия нямаше и драскотина. Той извади стрелата и се заоглежда за някой, на когото да подаде щита и когато не откри такъв, свъси вежди.
— Хъ — изсумтя той и го подпря на стената.
Скара насили усмивка на лицето си:
— Радвам се, че се върна, кралю мой — каза тя. Вътрешно ѝ се искаше да посрещне друг.
— Право да ти кажа, кралице Скара, аз също се радвам, че се върнах. Битката в тъмното не ми носи голяма радост. Въпреки това, срутихме тунела им.
— Слава на боговете. А сега какво?
Той се усмихна и зъбите му се откроиха бели на фона на покритото му със сажди лице.
— Сега ще трябва да копаят друг.
Мъжете започнаха да се връщат в крепостта. До един изтощени. Неколцина ранени. Майка Ауд се завтече да се погрижи за тях. Рин клекна до нея и започна да разрязва окървавената дреха на един от мъжете, за да открие раната отдолу.
— Къде е Рейт?
— Беше с брат си в тунела, когато маслото пламна. — Един роб донесе купа с вода и Горм започна да отмива саждите от лицето си.
Скара усети гърлото ѝ да се свива на топка.
— Мъртъв ли е? — успя да изрече накрая.