Горм кимна:
— Научих го как да се бие, как да убива и как да умре. И той направи и трите.
— Само първите две — каза Скара. От обзелото я облекчение ѝ се зави свят.
Рейт се появи в тъмното. Беше преметнал една ръка през рамото на Синия Дженър и влачеше едва крака. Косата му беше сплъстена от мръсотия, а стиснатите му зъби окървавени.
— Хм. — Горм повдигна озадачено вежди. — Винаги е бил по-коравият от двама им.
Скара се завтече към него и го подхвана за лакътя. Ръкавът на ризата му беше разпран, опърлен и странно защо, покрит с мехури. В този момент, за неин ужас, Скара осъзна, че това не беше ръкав, беше кожата му.
— Богове, ръката ти! Майко Ауд!
Рейт сякаш не беше и забелязал ръката си.
— Ракки е мъртъв — прошепна той.
Един роб донесе на Горм паница пълна с месо, прясно от шиша. Приликата между него и ръката на Рейт, когато майка Ауд повдигна изгореното платно на ръкава, беше поразителна и стомахът на Скара се обърна.
Но дали Трошача на мечове изпитваше страх или не, той определено не го криеше в стомаха си като Скара.
— Боят винаги ми дава страхотен апетит — обяви той с пълна уста и лъснали от мазнина устни. — Всичко на всичко, майка Война бе на наша страна.
— Ами Ракки? — озъби се Рейт и майка Ауд изсъска сърдито, когато той измъкна наполовина бинтованата си ръка от ръцете ѝ.
— Ще го помня с добро. За разлика от други, той ми беше верен докрай.
Скара видя сухожилията по ръката на Рейт да се опъват, когато юмрукът му се сви около дръжката на секирата му и побърза да застане пред него.
— Веригата ти, кралю мой. — Повдигането на цялото това количество от метал от мечовете на мъртви мъже се оказа предизвикателство и ръцете ѝ се разтрепериха.
Горм се наведе и пъхна глава в нея и Скара осъзна, че никога не беше била така близо до него като сега. Ръцете ѝ бяха на тила му, почти в неловка прегръдка. Той миришеше на мокра животинска кожа, точно като кучетата, които гледаше дядо ѝ.
— Издължила се е с годините — каза Горм докато се изправяше.
От толкова близо изглеждаше още по-огромен. Главата на Скара едва стигаше ключиците му. Щеше ли да се налага да носи столче със себе си, за да целуне съпруга си? В друго време щеше да се смее с глас на такава перспектива. Но сега не ѝ беше до смях.
— За мен беше чест да я пазя до завръщането ти. — Скара отчаяно искаше да се дръпне от него, но знаеше, че не може, затова спусна бавно ръце и намести на гърдите му лъскавата, зловеща колекция от спомени от мъртъвци.
— Когато се оженим, ще отрежа една част от нея и ще ти направя твоя верига.
Тя замига на парцали и по гърба ѝ полазиха ледени тръпки. Ще бъде вързана за него завинаги, с верига от мечовете на мъртви мъже.
— Не съм заслужила такава привилегия — изграчи Скара.
— О, без престорена скромност, моля! Само едната половина от войната се води с мечове и ти, кралице моя, водиш другата със завидни умения и кураж. — Той се усмихваше, докато се обръщаше да си върви. — Стотици мъртви ще са изцяло твоя заслуга.
Скара подскочи и се събуди. Сграбчи кожената завивка и напрегна слух.
Нищо. Тишина.
В последно време почти не спеше. Воините на Яркия Йълинг нападаха по два-три пъти на нощ.
Опитаха да влязат с плуване в пристанището, смели мъже, да рискуват във вълните в тъмното. Но стражите на стената ги засипаха със стрели и сега телата им се полюшваха на повърхността на водата, оплетени във веригата.
Опитаха с таран през портите — ствол на повалено дърво, с обкован в желязо връх. Неколцина смелчаци държаха щитове над главите на онези, които го носеха. Вдигнаха достатъчно шум, че да събудят и мъртвите. Но освен няколко драскотини по портите, от усилията им нямаше ефект.
Обстрелваха крепостта със запалени стрели — стотици падащи звезди над стената. Повечето паднаха върху каменните покриви на постройките във вътрешния двор. Но неколцина попаднаха на сламени покриви. Гърлото на Скара още я болеше от кашляне в дима, гласът ѝ още беше пресипнал от крещене да поливат вода по покривите, ръцете ѝ тръпнеха от вадене на кофи от кладенеца. Конюшнята, в която за пръв път оседла пони като дете, изгоря напълно, но успяха да спрат огънят да не тръгне по останалите постройки.
И след като го потушиха, тя се изправи на стената, цялата омазана в сажди, но горда от успеха и крещя с пълно гърло „благодаря за стрелите!“ към редиците на Върховния крал.
С огън, по вода, под стените и над тях — нищо не помогна. Бейлова крепост беше най-здравата крепост в земите около Разбито море. Защитниците ѝ бяха подбрани воини от три войнолюбиви кралства. Яркия Йълинг изгуби двайсет от своите за всеки убит защитник на крепостта.