При все това подкрепленията му не спираха да прииждат. Всяка сутрин майка Слънце изгряваше над повече воини от Ютмарк, Ингълфолд и Ниските земи. И повече диви, набодени с кости и омазани с боя шенд. Повече кораби пристигаха пред пристанището и правеха невъзможно пристигането на каквато и да е помощ за защитниците по вода. Духът на мъжете в крепостта засега бе що-годе висок, благодарение на малките победи, но числата не заблуждаваха никого. Килерът на майка Ауд преливаше от ранени. Вече два пъти изпращаха пълни с мъртъвци лодки, които запалваха от разстояние със стрели в морето.
Скара имаше чувството, че издигаха пясъчни диги, за да спрат прилива. Първата вълна ще спреш с лекота. Дори първите десет. Но накрая приливът винаги надделява.
Стомахът ѝ се обърна и гърлото ѝ се напълни с горчилка, но тя устоя и не повърна. Свали крака от постелята, сграбчи глава в шепи и изръмжа продължително.
Та тя е кралица. Кръвта ѝ струва повече от злато. Трябва да скрие страха и покаже, че има остър ум. Не може да държи меч, затова трябва да води останалата част от войната както може, при това по-добре от Йълинг. По-добре и от отец Ярви и майка Скаер. Сега на нея разчитаха хора. Хора, оставили живота и бъдещето си в нейни ръце. Беше хваната в обсада от надеждите, нуждите и очакванията както на живите, така и на мъртвите. Имаше чувството, че се провира в лабиринт от тръни и шипове. Дузини мнения и препоръки я чакаха да ги вземе под внимание, стотици уроци искаха да бъдат научени, хиляди порядъчни неща чакаха да бъдат свършени, а за хиляди други, неподобаващи на кралица, дори не трябваше да си помисля…
Погледът ѝ се плъзна към вратата. От другата ѝ страна спеше Рейт. Или лежеше буден.
Не знаеше какво изпитва към него. Но знаеше, че не беше изпитвала такова нещо към никой друг. Спомни си ледения шок, който я обзе, когато го помисли за мъртъв. И горещата вълна на облекчение, която я обля, когато го видя да се връща жив. Искрите, които прескачаха, когато се срещаха очите им. Силата, която изпитваше, когато той беше до нея. Главата ѝ казваше, че той не е за нея, че в никакъв случай не е за нея, по никакъв начин.
Но всичко останало по тялото ѝ казваше обратното.
Тя стана от леглото. Сърцето ѝ биеше лудо, докато босите ѝ крака шляпаха по студения камък на пода към вратата. Хвърли тревожен поглед към стаичката, в която спеше робинята ѝ. Тя ще има достатъчно ум в главата, да не се бърка в работите на господарката си.
Ръката ѝ застина на педя разстояние от дръжката. Върховете на пръстите я засърбяха.
Брат му е мъртъв. Каза си, че той се нуждае от нея сега, но знаеше, че тя е тази, която се нуждаеше от него. Нуждаеше се да забрави дълга си. Към страната си. Към народа ѝ. Имаше нужда на направи нещо само за себе си. Трябваше да узнае какво е усещането от това да бъде целувана, прегръщана, желана от някой, когото е избрала сама. Преди да е прекалено късно.
Майка Кайър щеше да ѝ оскубе косата, ако я беше хванала само да мисли за такива неща. Но майка Кайър мина през Последната врата. Сега, през нощта, с дращеща по крепостните стени Смърт, благоприличието не ѝ се струваше така важно.
Прехапала устни, Скара плъзна резето с треперещи от вълнение пръсти.
Бавно, много внимателно, тя открехна вратата.
Никакъв любовник
След като всичко свърши, Рейт остана със затворени очи. Дишаше тежко. Искаше просто да прегърне някого и да бъде прегърнат, нищо повече. Плъзна превързаната си ръка по голия ѝ гръб и я притисна към себе си.
Ракки беше мъртъв.
Мисълта не му излизаше от главата. Все още виждаше лицето му, миг преди огънят да избухне и земята да се срине.
Тя го целуна. Не точно набързо, но нещо му подсказа, че беше целувка за довиждане и той се надигна, за да удължи целувката колкото може повече. Не беше получил кой знае колко целувки в живота си. И може би няма да има шанс да навакса. Колко време беше пропилял напразно. Сега всеки пропуснат момент му причиняваше болка. Тя постави ръка на гърдите му и го побутна внимателно. Коства му доста усилие да се дръпне от нея.
Успя да потисне пъшкането, докато притиснал ръка в ребрата си, се надигана от сламената постеля. Цялата половина на тялото му изгаряше от болка. Гледа тъмния ѝ силует, очертан на фона на завесата, докато се обличаше. Оскъдната светлина му позволи да зърне и част от тялото ѝ. Стегнатите мускули на гърба ѝ, вените на глезена ѝ, извивката на челюстта ѝ, когато се обърна с гръб към него. Не виждаше изражението на лицето ѝ, не знаеше дали се усмихва или е намръщена.