Ракки е мъртъв.
Сведе поглед към превързаната си ръка. За момент беше забравил болката, но сега тя се завръщаше, дважди по-силна. Лицето му се изкриви в болезнена гримаса, когато я докосна. Пред очите му изникна отново лицето на брат му, така подобно и така различно от неговото. Като двете статуи на кораб, едната на носа, другата на кърмата, гледащи винаги в противоположни посоки. Само дето сега беше останала само една и корабът се носеше по водата без рул и гребла, без курс, който да следва.
Тя седна до него.
— Боли ли?
— Сякаш още гори. — Той размърда пръсти и усети огъня, чак до лакътя си.
— Мога ли да направя нещо за теб?
— Не, никой не може.
Останаха за момент така, седнали един до друг, нейната ръка върху неговата. Беше силна, ръката ѝ, и същевременно нежна.
— Не може да останеш. Съжалявам.
— Знам.
Събра пръснатите си по пода дрехи, но докато ги обличаше, започна да плаче. Не разбра как стана. В един момент се бореше да закопчае с изгорената си ръка колана, изведнъж очите му се напълниха със сълзи и в следващия раменете му се тресяха.
За пръв плачеше така. Никога през живота си не бе плакал както сега. Колко бой беше видял, колко загуби бе понесъл, колко пропаднали надежди, но Ракки винаги бе до него.
А сега Ракки беше мъртъв.
Веднъж започнал да плаче, не можеше да спре. Пробит яз не се запушва, докато потопът все още шурти през стената. Така става, когато си толкова корав. Веднъж разпукаш ли се, няма поправяне.
Тя хвана главата му, извърна я към нея и притисна лицето му в рамото си.
— Шшш — прошепна в ухото му, докато се поклащаше леко напред-назад. — Шшш.
— Брат ми беше цялото ми семейство — прошепна той.
— Знам — отвърна тя. — Моят също.
— Става ли по-леко с времето?
— Може би. Капка по капка.
Тя хвана колана му, провря напуканата кожа през надраната катарама, докато той стоеше, провесил безпомощно ръце. Не си беше представял, че един ден жена ще пристяга колана му, но установи, че му харесва. Никой не се беше грижил за него по какъвто и да е начин. Освен Ракки, може би.
Но Ракки е мъртъв.
Когато тя вдигна глава, лицето ѝ беше обляно в сълзи и той посегна да ги изтрие, колкото можа по-нежно. Но явно в тези груби, криви, изподрани и покрити с рани пръсти нямаше нежност. Не мислеше, че ръцете му стават за нещо друго, освен за убиване. Ракки винаги му казваше, че не е никакъв любовник. Но Рейт не се отказа.
— Дори не знам името ти.
— Рин. Сега по-добре тръгвай. — Тя дръпна завесата, с която беше преградена тясната ниша, в която беше постелята ѝ.
Той закуца нагоре по стълбите на ковачницата, подпрял ръка на стената. Мина покрай купола на пещта, в която три жени печаха хляб, покрай събралата се гладна тълпа от мъже, чакащи с паници в ръце. Премина куцайки през обляния в сребърното сияние на баща Луна вътрешен двор на крепостта. Покрай изгорялата конюшня. Изгоряла като него.
Чу някой да се смее и извърна рязко глава натам, аха да се усмихне. Гласът на Ракки, със сигурност.
Но Ракки е мъртъв.
Сгуши се в дрехите си, докато куцаше покрай мъртвия пън на отсеченото дърво. Нощта не беше студена, но той трепереше. Сякаш протритите му дрехи бяха внезапно изтънели. Или протритата му кожа.
Изкачи високите стъпала. Стъпките му стържеха в тъмното на дългия коридор, покрай тесните прозорци, гледащи към сребристата повърхност на майка Море. Мърдаха светлинки по нея. Фенерите на корабите на Яркия Йълинг. Пазеха пред пристанището никой да не дойде на помощ на Бейлова крепост.
Изпъшка като престарял старец, докато лягаше бавно пред вратата на Скара. Всичко го болеше. Придърпа на коленете си старото одеяло, отпусна глава на древния, хладен елфически камък. Удобствата никога не го бяха интересували. Ракки мечтаеше за прислужници и красиви гоблени по стените.
Но Ракки е мъртъв.
— Къде беше?
Обърна се стреснато. Вратата беше открехната и Скара гледаше право в него. Главата ѝ представляваше чорлав облак от буйни къдрици, точно като в деня, когато я видя за пръв път.
— Съжалявам — заекна Рейт и отметна одеялото. Изправи се с пъшкане и застана прав, подпрян на стената.
Изведнъж тя излезе в коридора и го хвана за лакътя.
— Добре ли си?
Той е изпитан в битките воин, оръженосец на Гром-гил-Горм. Убиец, издялан от най-коравия ванстерландски камък. Той не изпитва болка, нито жал. Само дето думите не излязоха от устата му. Беше пребит. Смазан.