Ръка под брадичката й. Клепачите й искаха да се затворят, но тя разшири очите си и не им позволи.
Когато устните му докоснаха нейните, ръката му, която я обгръщаше… някак си се промени. Вече не се опитваше да я възпре да се отдръпне, а сякаш искаше да я успокои. И когато другата му ръка се плъзна леко по краищата на косата й, като мачкаше нежно меките вълни, а сетне също толкова нежно ги приглаждаше, Елена бе залята от вълна на пулсираща топлина.
Деймън не се опитваше съзнателно да я облъчва със силата на своята аура, която в момента бе пълна единствено с чувствата му към нея. Простият факт обаче беше, че макар да беше наскоро създаден вампир, той бе изключително силен и познаваше всички трикове на опитния вампир. Елена имаше чувството, че е пристъпила в чиста, спокойна вода, само за да се озове изведнъж във водовъртежа на бурно подводно течение, на което не можеше да устои; с което не можеше да се споразумее; и със сигурност не можеше да се укроти. Нямаше друг избор, освен да му се покори с надеждата, че то ще я отведе накрая на място, където щеше да може да диша и живее. В противен случай щеше да потъне… но дори тази възможност не изглеждаше толкова страшна сега, когато виждаше, че опустошителната вълна е изтъкана от верига от прекрасни мигове, навързани като перлен наниз. Във всеки един от тях сияеше мъничка искра от възхищението, което изпитваше към нея: перли за смелостта й, за ума й, за красотата й. Изглежда, нямаше дори и най-малко движение, което бе направила, най-незначителната дума, която бе изрекла, които той да не е забелязал и да не е заключил в сърцето си като съкровище.
Но тогава ние воювахме, изпрати му мисълта си Елена, съзряла в подводното течение проблясък на един миг, когато го бе проклела.
Да — казах, че си великолепна, когато си бясна. Като богиня, дошла да въдвори ред в света.
Наистина искам да въдворя ред в света. Не, в два свята: Тъмното измерение и у дома. Но не съм богиня.
Внезапно сякаш бе пометена от силна емоционална вихрушка. Тя беше една ученичка, която дори не бе завършила гимназия — и това беше отчасти заради този, който в момента я целуваше.
О, помисли за това, което научаваш по време на това пътуване! Неща, които никой друг във вселената не знае, изпрати й Деймън телепатичното си послание. А сега обърни внимание на това, което правиш!
И Елена обърна внимание, ала не защото Деймън й каза, а защото нямаше друг избор. Очите й се притвориха. Осъзна, че единственият начин да успокои този водовъртеж, бе да стане част от него, без да му се отдава, нито да насилва Деймън да го стори, а като посрещне страстта, бушуваща в подводното течение с това, което изпълваше сърцето й. В мига, в който го направи, подводната стихия се превърна във вятър, който я подхвана, и тя полетя, вместо да потъне. Не, беше по-хубаво от летене, по-хубаво от танц, това бе сбъднат блян, за който сърцето й винаги бе копняло. Извисено, омиротворено място, където никой не можеше да ги достигне, за да ги нарани или обезпокои.
И тогава, когато тя бе най-уязвима, болката се завърна отново, вряза се в гърдите й, малко вляво. Този път душата на Деймън дотолкова се бе сляла с нейната, че и той я почувства от самото начало, и Елена чу съвсем ясно фразата в съзнанието на Деймън: Пронизването с кол е също толкова ефективно върху човешките същества, колкото и върху вампирите, както и внезапния му страх, че това навярно бе предчувствие.
Стефан спеше дълбоко в малката, поклащаща се носилка, прегърнал Бони. Двамата бяха обвити от искряща Сила. Елена, която се бе уловила здраво за стълбата, сега се прехвърли ловко вътре. Отпусна ръка върху рамото на Стефан и той се събуди.
— Какво е това? Нещо с нея не е наред ли? — попита тя, докато третият въпрос жужеше в главата й: „Знае ли?“
Но когато Стефан вдигна зелените си очи към нея, в тях се четеше само тревога. Явно не бе нахлувал в мислите й. Беше изцяло съсредоточен върху Бони. Слава Богу, че той е толкова благороден, каза си Елена за хиляден път.
— Опитвам се да я стопля — каза Стефан. — След като излезе от транса, трепереше неистово. После спря да трепери, но тогава взех ръката й и тя бе по-студена от всякога. Сега съм я обвил с черупка от топлина. Предполагам, че малко съм задрямал. Откри ли нещо? — додаде.
Открих устните на Деймън, помисли си обезумяло Елена, но се насили да пропъди спомена.
— Търсехме Сребърното езеро на смъртта — отвърна тя. — Но видяхме само белота. Снегът и мъглата сякаш бяха безбрежни.