— Не. — Но в следващия миг изглежда въображението на Бони заработи на високи обороти. — Но може би тъкмо тук се събират мистериите на двете измерения и използват леда като истинско вълшебно огледало, за да виждат далечни места и разни други неща.
— А може би и двете — съгласи се Елена, тайно развеселена, но Бони кимна сериозно.
И тогава се чу. Звукът, който Елена чакаше.
Не беше далечен тътен, който можеше да се пренебрегне или обсъди. Вървяха на една ръка разстояние един от друг, за да не натоварват леда, а търгите ги следваха от двете страни — като ято гъски без водач.
Този шум беше ужасяващо изпукване, като пистолетен изстрел. Разнесе се още веднъж почти веднага, като плющене на камшик, последвано от трошене.
Идваше отляво на Елена, откъм страната на Бони.
— Пързаляй се, Бони! — изкрещя Елена. — Пързаляй се колкото може по-надалеч. Извикай, когато видиш земя.
Бони не попита нищо. Понесе се напред като олимпийска състезателка по кънки бягане, а Елена бързо се извърна.
Беше Бираз, животното, за което Елена бе разпитала Пелат. Единият й заден крак бе хлътнал в леда, а докато се опитваше да го измъкне, все повече лед се пукаше.
Стефан! Чуваш ли ме?
Едва. Идвам при теб.
Да — ела достатъчно близо, за да въздействаш върху търга.
Да въздействам върху…?
Накарай я да се успокои, опитай се да я упоиш, каквото и да е. Тя троши леда, а така ще е още по-трудно да я измъкнем!
Този път имаше пауза, преди да дойде отговорът на Стефан. Обаче тя знаеше, по едва доловимото ехо, че той говори телепатично с някой друг. Добре, любима, ще го направя. Ще се погрижа и за търгите. Ти последвай Бони.
Той лъжеше. О, не че лъжеше, но криеше нещо от нея. Деймън беше този, на когото изпращаше мислите си. Те й се подиграваха. Нямаха намерение да помогнат.
В този миг тя чу пронизителен писък — не много далеч. Бони бе изпаднала в беда — не! Бони бе открила земя!
Елена не губи нито секунда. Захвърли раницата върху леда и се плъзна по леда обратно към търга.
Ето го, толкова огромен, толкова нещастен, толкова безпомощен. Създанието, което ги бе превело в безопасност до тук, предпазвайки ги от дяволските чудовища в Тъмното измерение — огромното му туловище сега се бе обърнало срещу него. Елена усети как гърдите й се стягат, все едно носеше корсет.
Но докато го наблюдаваше, животното се успокояваше. Тя се отказа от опитите да измъкне левия му заден крак от леда, но по този начин спря и по-нататъшното напукване на леда.
Сега Бираз се бе привела, опитвайки се да попречи останалите й три крака да потънат. Проблемът беше, че се опитваше прекалено усилено, а нямаше откъде да се оттласне, тъй като наоколо нямаше нищо друго, освен пропукващ се лед.
— Елена! — Стефан сега бе съвсем наблизо. — Не приближавай!
Но докато го изричаше, тя видя Знак. Само на няколко метра върху леда лежеше остенът, който Пелат използваше, за да подкара животните.
Вдигна го, без да спира да се пързаля, и тогава съзря и втория Знак. Червеното сено и оригиналното покривало за сеното — огромна мушама — лежаха зад търга. Заедно образуваха широка пътека, която не беше нито мокра, нито хлъзгава.
— Елена!
— Ще стане лесно, Стефан!
Девойката измъкна чифт сухи чорапи от джоба си и ги опъна върху ботушите. Пъхна остена в колана си. После се впусна в бягането на живота си.
Ботушите й бяха кожени, отдолу с нещо като кече, а в комбинация с чорапите, се захващаха за мушамата и я изтласкваха напред. Тя се наведе, искаше й се Мередит да е тук и да остави на нея да се справя с всичко, но в същото време приближаваше все повече. После видя края на мушамата и зад него плуващите късове лед.
Прецени, че не е невъзможно да се изкачи върху търга. Задницата му бе ниско долу, приличаше на динозавър, потопен до половината в асфалтова яма, но после гръбнакът му плавно се издигаше. Ако можеше по някакъв начин да се приземи там…
Две стъпки до скока. Една стъпка до скока.
СКОК!
Елена се оттласна с десния крак, прелетя във въздуха за цяла една вечност и… падна във водата.
Мигом се намокри цялата от главата до петите, а шокът от ледената вода бе непоносим. Все едно стотици ледени шишове се забиха в нея. Полепналата по лицето й мокра коса я заслепи, отне дъха й, сякаш вселената замря.
С последно усилие на волята успя да отлепи косата от устата и очите си. Осъзна, че се намира съвсем малко под повърхността на водата. Трябваше само малко да се изтласка нагоре, докато устата й изскочи на повърхността и поеме глътка от божествения въздух. След това се закашля.