— Не мислите наистина, че е било призрак — заяви той сега.
— Не, не мисля. Мама не е казала нито дума за това, а и това е твоята къща, скъпи Мат. Доколкото зная, в миналото тук не е имало нито ужасни убийства, нито страховити тайни. Да видим… — Затвори очи, докато Мат и Мередит отпиваха от чая си. След малко отвори очи и им се усмихна озадачено.
— Мама каза да претърсим къщата за призрак. След това да слушаме внимателно какво ще ни каже.
— Добре — кимна Мат с непроницаемо изражение на лицето. — След като това е моята къща, предполагам, че е най-добре аз да я претърся. Но кога? Дали да навия часовника за определен час?
— Мисля, че е най-добре да дежурим на смени — предложи госпожа Флауърс.
— Добре — съгласи се Мередит незабавно. — Аз ще поема среднощната смяна, от полунощ до четири сутринта. Мат може да застъпи пръв; госпожо Флауърс, вие можете да поемете ранната сутрешна смяна, а следобед да подремнете, ако искате.
Мат се смути.
— Защо просто не разделим смените на две, а вие двете да си поделите едната? А аз — другата.
— Защото, скъпи Мат — осведоми го Мередит, — ние „не желаем да бъдем третирани като дами“. И не спори — вдигна бойното копие, — защото аз съм тази, която е с тежкото бойно снаряжение.
Нещо тресеше стаята. Тресеше и Мат заедно с нея. Все още не съвсем разсънен, той пъхна ръка под възглавницата и измъкна револвера. Една ръка го грабна и той чу глас:
— Мат! Аз съм, Мередит! Събуди се, чуваш ли? Замаяният Мат се пресегна към ключа на лампата.
Отново го възпряха силни, тънки и студени пръсти.
— Никаква светлина — прошепна Мередит. — Звукът е съвсем слаб, но ако дойдеш тихо с мен, ще можеш да го чуеш. Плачът.
Това напълно разсъни Мат.
— Сега ли?
— Сега.
Като се опитваше да стъпва безшумно надолу по тъмния коридор, Мат последва Мередит към дневната на долния етаж.
— Шшт! — предупреди го момичето. — Слушай!
Мат се заслуша. Наистина чуваше тих плач и може би някакви думи, но не му прозвучаха като звуци, издавани от призрак. Долепи ухо до стената и пак се заслуша. Плачът се усили.
— Имаме ли фенерче? — попита Мат.
— Аз имам две, скъпи мои. Но това е най-опасното време на нощта. — Госпожа Флауърс беше сянка в мрака.
— Моля ви, дайте ни фенерчетата — рече Мат. — Не мисля, че нашият призрак е много свръхестествен. Всъщност колко е часът?
— Около един без двайсет след полунощ — отвърна Мередит. — Но защо смяташ, че не е свръхестествен?
— Защото мисля, че живее в сутерена — заяви Мат. — Струва ми се, че е Коул Рийс. Хлапето, което изяде морското си свинче.
Десет минути по-късно, въоръжени с бойния кол, две фенерчета и придружени от Сейбър, заловиха призрака.
— Не съм искал да сторя нищо лошо — проплака Коул, когато го примамиха на горния етаж с обещания за бонбон и „вълшебен“ чай, който ще му позволи да заспи.
— Не съм повредил нищо, честно — изломоти момчето с пълна уста, докато унищожаваше едно след друго шоколадовите дражета от неприкосновените им запаси за спешни случаи. — Изплашен съм, че той е по петите ми. Защото, след като ми лепна онази хартийка, вече не мога да го чувам в главата си. А след това дойдохте тук — посочи към къщата на Мат, — а тъй като имате амулети, реших, че е по-добре да остана вътре. Или това ще бъде и моята Последна полунощ.
Дрънкаше несвързано, но последните му думи сепнаха Мат.
— Какво искаш да кажеш, че и за теб ще е Последна полунощ?
Коул го изгледа ужасено. Разтопеният шоколад по устните му напомни за последния път, когато бе видял хлапето.
— Ти знаеш, нали? — заекна момчето. — За полунощите? За обратното броене? Дванайсет дни до Последната полунощ? Единайсет дни до Последната полунощ? И сега… дели ни само един ден до Последната полунощ… — Отново се разхлипа, макар да не спираше да тъпче шоколад в устата си. Беше ясно, че е гладувал.
— Но какво ще се случи през Последната полунощ? — попита Мередит.
— Ти знаеш, нали? Това е времето, когато… ти знаеш. — Беше влудяващо, но явно Коул си мислеше, че го изпитват.
Мат сложи ръка върху рамото на момчето и за свой ужас усети кокалите му под пръстите си. Хлапето наистина е гладувало, помисли си той и му прости за всички изядени шоколадови дражета. Очите му срещнаха тези на госпожа Флауърс и тя тутакси се запъти към кухнята.