Но Коул не отговаряше; мърмореше нещо нечленоразделно. Мат се застави да натисне малко кокалестите рамене на момчето.
— Коул, говори по-високо! Какво означава тази Последна полунощ?
— Ти знаеш. Тогава… всички деца… ти знаеш, те чакат и в полунощ… ще вземат ножове или пистолети. Ти знаеш. И ние ще влезем в стаите на родителите си, докато спят и… — Коул замълча отново, но Мат забеляза, че накрая се изтърва и каза „ние“ и „нашите“.
— Децата ще убият родителите си, така ли? — заговори Мередит със спокойния си, овладян глас.
— Той ни показа къде да кълцаме или мушкаме с ножа. Или ако има пистолет…
Мат бе чул достатъчно.
— Можеш да останеш… в сутерена — прекъсна го той. — Ето ти няколко амулета. Залепи си ги, ако сметнеш, че си в опасност. — Даде на Коул дял пакет със самозалепващи се листчета.
— Само не се страхувай — добави Мередит, а госпожа Флауърс се появи с чиния с печени наденички и пържени картофки за Коул. Всеки друг път уханието на храна щеше да събуди глада на Мат.
— Също като на онзи остров в Япония — каза той. — Шиничи и Мисао ще го предизвикат и тук, ще го направят отново.
— Времето ни изтича. Всъщност вече е денят на Последната полунощ — наближава един и половина сутринта — изтъкна Мередит. — Разполагаме с по-малко от двайсет и четири часа. Или трябва да напуснем Фелс Чърч, или да организираме някаква съпротива.
— Съпротива? Без Елена, Деймън или Стефан? — възкликна Мат. — Ще бъдем избити. Не забравяйте шериф Мосбърг.
— Той не е имал това. — Мередит подхвърли бойното копие във въздуха, улови го ловко и го подпря отстрани до тялото си.
Мат поклати глава.
— Шиничи пак ще те убие. Или някое малко хлапе с полуавтоматично оръжие от дрешника на баща си.
— Трябва да направим нещо.
Мат се замисли. Главата му пулсираше.
— Когато отидох за билките, взех и звездната сфера на Мисао — рече накрая.
— Шегуваш се! Нима Шиничи още не я намерил?
— Не. И навярно бихме могли да направим нещо с нея.
Мат погледна към Мередит, която се извърна към госпожа Флауърс.
— Какво ще кажете да излеем малко от течността на различни места във Фелс Чърч? — предложи възрастната жена. — Само по капка тук и там? Бихме могли да помолим Силата вътре в сферата да закриля града. Може би ще ни чуе.
— Точно това бе и първоначалната причина, поради която искахме да се сдобием със звездните сфери на Шиничи и Мисао. Според легендата звездните сфери контролират собствениците си.
— Това може и да е остарял начин на мислене, но аз съм съгласен.
— Тогава нека го направим сега.
Докато останалите двама чакаха, Мат отиде да донесе звездната сфера. Вътре бе останала съвсем малко течност на дъното.
— След Последната полунощ тя смята да я напълни догоре с жизнената сила на новите си жертви, чийто живот ще отнеме — промълви Мередит.
— Е, няма да има подобна възможност — заяви Мат решително. — Когато свършим, ще унищожим сферата.
— Но сигурно трябва да побързаме — допълни Мередит. — Да вземем и някое оръжие: нещо сребърно, нещо дълго и тежко като ръжен или маша, или лопата за камина. Малките зомбита на Шиничи няма да са щастливи — а и знае ли някой кой му помага?
31
Елена се събуди схваната и притисната от всички страни. Нямаше накъде да се обърне. Но това не бе изненадващо. Изглежда, върху нея имаше още трима души.
Елена? Чуваш ли ме?
Стефан?
Да! Ти си будна?
Тясно ми е… и горещо.
Дай ни минута и повече няма да ти е тясно, прекъсна ги различен глас. Елена усети, че Деймън се отмества. На неговото място се изтърколи Бони.
Но Стефан се притисна за миг към нея. Елена, съжалявам. Не разбрах в какво състояние си. Благодаря на Бога за Деймън. Можеш ли да ми простиш?
Въпреки горещината, девойката се сгуши по-близо до него. Ако и ти ми простиш, задето изложих всички на опасност. Направих го, нали?
Не зная. И не ме интересува. Зная единствено, че те обичам.
Минаха няколко минути, преди Бони да се събуди.
— Хей! Каа-кво правиш в леглото ми? — попита вяло. — Ставам от него — отвърна Елена и се опита да се претърколи и да стане. Светът се залюля пред очите й. Беше замаяна и натъртена. Но Стефан, който бе само на няколко сантиметра от нея, я подхвана и я изправи, когато започна да пада. Помогна й да се облече, без да я кара да се чувства като бебе. Огледа раницата й, която, за щастие, не бе потънала във водата, и извади всички тежки предмети отвътре. Сложи ги в своята.