Все едно се затваряше кръг. Болката не беше по-малко мъчителна за Бони, но означаваше, че всичко, което й причиняваше Шиничи, го изпитваше върху себе си, при това усилено от ужаса на Бони. Това бе системата, в която Елена удари с все сила. Когато главата й се стовари върху коляното му, вътре в по-крехката му колянна кост нещо се пропука. Замаяна, Елена се съсредоточи и завъртя ножа, който премина през крака му и се заби в земята.
Нямаше да се получи, ако точно зад нея не бяха двамата пъргави и ловки вампири. Тъй като Шиничи не падна, вратът й щеше да се озове в идеално положение за него, за да го прекърши.
Но Стефан вече беше зад нея. Подхвана я и я избута настрани, преди Шиничи да прецени както трябва ситуацията.
— Пусни ме — промълви Елена задъхано на Стефан. Беше решена да се добере до Бони. — Оставих ножа си — изхитри се да добави, намирайки много по-конкретна причина, за да накара Стефан да я пусне и да продължи битката.
— Къде?
— В крака му, разбира се.
Долови, че Стефан едва се сдържа да не се разсмее на глас.
— Мисля, че си го оставила на добро място. Вземи един от моите — добави.
Ако сте свършили да си бъбрите, може би ще се отървете от опашките му, долетя до тях студеният телепатичен глас на Деймън.
В този миг Бони припадна, но телепатичната й верига все още бе широко отворена и насочена обратно към Шиничи. Сега Деймън мина в настъпление, сякаш не го бе грижа за живота на Бони, стига чрез нея да се добере до Шиничи.
Стефан, бърз като нападаща змия, се спусна към една от многото опашки, които сега се размахваха зад Шиничи като доказателство за огромната му Сила. Повечето от тях бяха прозрачни и заобикаляха истинската му опашка — от плът и кръв, като тази на всяка лисица.
Стефан замахна с ножа си и една от призрачните опашки падна върху земята, след което изчезна. Нямаше кръв, но Шиничи изквича пронизително от ярост и болка.
Междувременно Деймън нападаше безмилостно отпред. Веднага щом Стефан отвлече вниманието на китсунето отзад, Деймън съсече двете китки на Шиничи — едната по-нагоре, а другата по-надолу. После се хвърли, за да го блъсне с цялата тежест на тялото си точно в момента, когато Стефан, който придържаше Елена към бедрото си като бебе, отряза още една призрачна опашка.
Елена се извиваше и се опитваше да се отскубне. Тя умираше от тревога, че Деймън ще убие Бони, за да се добере до Шиничи. А и освен това нямаше да позволи да я разнасят наоколо като досаден багаж! Всичките й цивилизовани задръжки се рушаха и тя се осланяше единствено на най-дълбоките си инстинкти: да защити Стефан, да защити Бони, да защити Фелс Чърч. Да срази врага. Дори не осъзнаваше, че в превъзбуденото си състояние бе забила, за нещастие все още човешките си зъби, в рамото на Стефан.
Той трепна леко, но се вслуша в нея. Добре! Опитай се тогава да стигнеш до Бони — и виж дали можеш да я освободиш от болката.
Пусна я в мига, в който Шиничи се извъртя, за да се разправи с него, насочвайки черна болка право към Стефан, същата болка, която бе повалила Мат и Елена, когато бяха на Земята.
Елена, вече свободна, видя, че всички се извръщат наполовина, и внезапно съзря шанса си. Посегна към отпуснатото тяло на Бони и Шиничи пусна дребното момиче в ръцете й.
Вземи Бони. Виж дали можеш да я освободиш от болката.
Е, сега Бони беше при нея. Собственият й разум отдели двете заповеди на Стефан с друга — махни я по-далеч от Шиничи. Тя е безценна заложница.
Елена имаше чувството, че ще закрещи от бяс. Трябваше да предпази Бони, ала това означаваше да остави Стефан, нежния Стефан на милостта на Шиничи. Отдръпна се настрани с Бони — толкова дребна и лека — и в същото време метна поглед през рамо към Стефан. Той беше свъсил леко чело, за да се концентрира, но не само че не беше завладян от болка, а се готвеше за атака, въпреки че главата на Шиничи гореше. Ярките пурпурни краища на черната му коса избухнаха в пламъци, сякаш нищо друго не можеше да изрази по-силно омразата му и сигурността от победата. Беше си надянал корона от пламтящи гирлянди, дяволски ореол.
Гневът на Елена се превърна в ледени тръпки, които се спуснаха надолу по гръбнака й, докато наблюдаваше нещо, което повечето хора никога не доживяваха да видят: двама вампири нападат заедно, в пълен синхрон. В това имаше някаква първична жестокост, все едно бяха двойка хищни птици или вълци, но и величавата красота на две създания, действащи като едно тяло. Ледената решителност, изписана върху лицата на Стефан и Деймън, показваше, че това е битка до смърт. Смръщване от страна на Стефан или жестока усмивка по устните на Деймън бяха знак, че Шиничи изпраща пронизващата тъмна Сила към един от двамата. Но противниците му не бяха слаби човешки същества. Двамата бяха вампири, чиито тела се излекуваха почти мигновено — двама вампири, които наскоро се бяха хранили — от нея — Елена. Нейната необикновена кръв сега ги зареждаше с нова мощ.