Елена имаше чувството, че нещо наближава към тях с огромна скорост, всъщност толкова бързо, че тя успя само да отвори уста, преди то да удари Шиничи. Каквото и да беше, го уби с невероятна ловкост, като отмина, без да докосне никой друг.
Шиничи рухна по очи в прахта.
— Няма смисъл — възпря Елена нежно Стефан, когато той инстинктивно се спусна към трупа. — Той е мъртъв. Сам си го причини.
— Но как? — пожелаха да узнаят в един глас Стефан и Деймън.
— Не съм специалист — отвърна Елена. — Мередит е експертът по въпроса. Но тя ми каза, че китсуне могат да бъдат убити, като се унищожат звездните им сфери или ако ги застреляш с благословен куршум… или от „Греха на съжалението“. Тогава двете с Мередит не разбрахме какво означава — беше преди да попаднем за пръв път в Тъмното измерение. Но мисля, че сега го видяхме в действие.
— Значи не можеш да си китсуне и да съжаляваш за нещо, което си сторил? Това е… жестоко — поклати глава Стефан.
— Изобщо не е — отсече Деймън. — При все че, ако важеше и за вампирите, несъмнено щеше отново да умреш завинаги, когато се събуди във фамилната гробница.
— Някога — проговори Стефан с безизразно лице — съжалявах, че съм ти нанесъл смъртоносен удар, дори когато умирах. Ти винаги си изтъквал, че се чувствам прекалено виновен, но това е единственото нещо, за което бих дал живота си, ако мога да го променя.
Настъпи тишина, която продължи… и продължи. Сега Деймън стоеше пред групата и само Бони виждаше лицето му.
Елена внезапно сграбчи ръката на Стефан.
— Все още имаме възможност! — каза му. — Двете с Бони видяхме натам нещо ярко! Да тичаме! — Стефан и Елена минаха тичешком покрай Деймън, а той грабна ръката на Бони. — Бягай като вятъра, Бони!
— Но след като Шиничи е мъртъв — ами, наистина ли трябва да намерим звездната му сфера или най-голямата звездна сфера, или каквото и там да се крие в това ужасно място? — попита Бони. Някога щеше да хленчи, каза си Елена. Не, въпреки болката, която навярно изпитваше, тя тичаше.
— Боя се, че трябва да я намерим — отвърна Стефан. — Защото от думите на Шиничи се разбра, че не той стои начело. Двамата със сестра му са работили за някого, някаква жена. И която и да е Тя, може би в момента напада Фелс Чърч.
— Обстоятелствата току-що се промениха — заяви Елена. — Имаме непознат враг.
— Но все пак…
— Играта смени правилата си — заключи Елена.
36
По пътя към улицата, където живееше семейство Сайтоу, Мат наруши доста правила за уличното движение. Мередит се бе подпряла на облегалката между двете предни седалки, за да вижда цифровия часовник, който отброяваше времето до полунощ, както и да наблюдава трансформацията на госпожа Флауърс. Накрая все още здравомислещата, логична част от разсъдъка й, насили устата й да промълви думите: — Госпожо Флауърс… вие се променяте.
— Да, скъпа Мередит. Част от това се дължи на малкия подарък, който Сейдж ми остави. Друга — на собствената ми воля да се върна към дните, когато бях в разцвета на силите си. Вярвам, че това ще е последната ми битка, така че нямам нищо против да използвам цялата си останала енергия в нея. Фелс Чърч трябва да бъде спасен.
— Но… госпожо Флауърс… хората тук — ами, те невинаги са били — много мили… — заекна Мат и млъкна.
— Хората тук са като навсякъде — каза госпожа Флауърс спокойно. — Отнасяй се към тях така, както искаш и те да се отнасят към теб, и всичко ще е наред. Чак след като се превърнах в огорчена, самотна стара жена, вечно негодуваща срещу факта, че се наложи да превърна дома си в пансион, за да свързвам двата края, хората започнаха да се отнасят към мен — ами… като към смахната старица.
— О, госпожо Флауърс — а ние ви бяхме в такава тежест! — думите изскочиха сами от устата на Мередит.
— Вие бяхте моето спасение, дете. Скъпият Стефан сложи началото, но сами разбирате, че не можеше да ми обясни всичките си малки различия и аз се изпълних с подозрения към него. Но той винаги се държеше приветливо и почтително. Елена беше като слънчев лъч, а Бони бе самият смях. Накрая, когато свалих тесногръдите си бариери, и вие, младите, ми отвърнахте със същото. Няма да кажа повече за тук присъстващите, за да не ви засрамвам, но вие ми сторихте огромно добро.