Мат пропусна още един знак „стоп“ и се прокашля. Сетне завъртя несигурно волана и отново се прокашля.
Мередит реши да вземе нещата в свои ръце.
— Мисля, че двамата с Мат искаме да кажем, че… ами, вие се превърнахте в много специален и важен човек за нас и не искаме да пострадате. Тази битка…
— … е битка за всичко, в което вярвам и на което държа, скъпа. За всичките ми спомени. От времето, когато бях дете и пансионът бе построен — тогава беше само семеен дом и аз бях много щастлива. Като млада жена бях много щастлива. И сега, след като живях достатъчно дълго, за да се превърна в стара жена — е, освен вас, деца, все още имам приятелки като София Алпърт и Ориме Сайтоу. И двете са лечителки и са много добри в работата си. Ние все още обсъждаме различните приложения на моите билки.
Мат щракна с пръсти.
— Това е другата причина, поради която бях объркан — рече. — Защото доктор Алпърт каза, че вие и госпожа Сайтоу сте толкова добри. Мислех, че има предвид старата госпожа Сайтоу…
— Която изобщо не е „госпожа Сайтоу“ — прекъсна го почти остро госпожа Флауърс. — Нямам представа какво е истинското й име — може би наистина е Инари, злото божество. Преди десет години не разбрах защо Ориме Сайтоу внезапно стана толкова различна и тиха. Сега осъзнавам, че промяната започна точно по времето, когато „майка й“ се премести да живее с нея. Бях много привързана към малката Изобел, но тя изведнъж стана отчуждена и сериозна за възрастта си. Сега вече разбирам. И съм решена да се боря за нея — и за вас — и за града, който заслужава да бъде спасен. Човешкият живот е много, много ценен. И сега… ето че стигнахме.
Мат тъкмо бе завил по улицата на семейство Сайтоу. Мередит се втренчи смаяно във фигурата на предната седалка.
— Госпожо Флауърс! — възкликна.
На свой ред Мат също се извърна, за да погледне, и това, което видя, го накара да закачи фолксвагена, паркиран до тротоара.
— Госпожо… Флауърс?
— Моля те, паркирай сега, Мат. Не е нужно да ме наричаш „госпожа Флауърс“, ако не искаш. Аз се върнах към времето, когато бях Теофилия… когато моите приятели ме наричаха Тео.
— Но… как… защо? — заекна Мередит.
— Казах ви. Почувствах, че е време. Сейдж ми остави подарък, който ми помогна да се променя. Срещу нас се е надигнал враг, с когото не е по силите ви да се преборите. Почувствах го още в пансиона. Това е моментът, който чаках. Последната битка с истинския враг на Фелс Чърч.
Сърцето на Мередит сякаш щеше да изскочи от гърдите й. Трябваше да бъде спокойна… спокойна и разумна. Много пъти се бе сблъсквала с магия. Познаваше усещането. Ала много често бе твърде заета да успокоява Бони, прекалено съсредоточена да помага на Бони, за да се отдаде докрай на това, с което се сблъскваше.
Сега бяха само тя и Мат — и Мат имаше такова глуповато и слисано изражение, все едно никога досега не беше виждал магия. Сякаш щеше да откачи.
— Мат — рече на глас, сетне повтори по-високо: — Мат! — Тогава той се извърна, за да я погледне със сините си очи, обезумели и потъмнели.
— Те ще я убият, Мередит! — извика той. — Шиничи и Мисао. Вие не знаете какво е да си…
— Стига — прекъсна го Мередит, хвана го за ръката и го разтърси. — Трябва да се погрижим това да не я убие.
Погледът на Мат се избистри.
— Длъжни сме да го направим — веднага се съгласи той.
— Добре. — Мередит го пусна. Двамата слязоха от колата и застанаха до госпожа Флауърс — не, до Тео.
Тео имаше коса, която стигаше почти до кръста й; толкова руса, че изглеждаше сребриста на лунната светлина. Лицето й беше… наелектризирано. Беше младо; младо и гордо, с класически черти и спокойно, но решително изражение.
Някак си по време на пътуването дрехите й също се бяха променили. Вместо палто, покрито със самозалепващи се листчета, тя беше облечена в бяла рокля без ръкави, която свършваше с елегантен шлейф. По стил напомни леко на Мередит за роклята на „морска сирена“, която самата тя носеше на бала в Тъмното измерение. Но роклята на Мередит я правеше да изглежда чувствена. Докато Тео изглеждаше… великолепна.
Колкото до амулетите от самозалепващите се листчета… някак си хартията бе изчезнала и написаното се бе увеличило неимоверно, променяйки се до големи заврънкулки, които се виеха около бялата рокля. Тео буквално бе обвита в мистериозна защита, творение на висшата мода.