И макар че бе слаба и гъвкава като тръстика, тя беше и висока. По-висока от Мередит, по-висока от Мат, по-висока от Стефан, където и да се намираше сега в Тъмното измерение. Беше така висока не само защото бе израснала толкова много, а и защото шлейфът на роклята й едва докосваше земята. Тя напълно бе преодоляла гравитацията. Камшикът, подаръкът на Сейдж, намотан на кръг и прикрепен към кръста й, блестеше в сребристи оттенъци също като косата й.
Мат и Мередит затвориха едновременно вратите на джипа. Мат остави двигателя да работи, за да потеглят по-бързо.
Заобиколиха гаража, за да видят предната част на къщата. Мередит, без да й пука как изглежда, нито дори дали има хладнокръвен и овладян вид, изтри първо едната, а сетне и другата си длан в джинсите. Това бе първата — и навярно единствената — истинска битка на бойното копие. Не външният вид, а представянето имаше значение.
Двамата с Мат се заковаха на място, когато съзряха фигурата, застанала на най-долното стъпало на предната веранда. Не беше някой, който те биха разпознали като член от семейството. Но в този миг тъмночервените устни се разтвориха, деликатните ръце се стрелнаха да ги закрият и зад тях проехтя звънлив и мелодичен смях.
За миг всички само се взираха като омагьосани в тази жена, облечена цялата в черно. Беше висока като Тео, също толкова слаба и грациозна, и също като нея се носеше над земята. Но това, което бе потресло Мередит и Мат, беше фактът, че косата й бе същата като на Мисао и Шиничи — но с противоположни цветове. Докато те имаха черни коси с пурпурни краища, косата на тази жена беше пурпурна — метри и метри, с черни краища. Не само това, но имаше и деликатни черни лисичи уши, които се подаваха от пламтящата коса, и дълга лъскава пурпурна опашка с черен връх.
— Обаасан? — ахна Мат невярващо.
— Инари! — отсече Мередит.
Красивото същество дори не ги погледна. Взираше се презрително в Тео.
— Малка вещица от малък град — изрече. — Използва почти цялата си Сила, за да се издигнеш до моето ниво. И каква полза?
— Аз притежавам малко Сила — съгласи се Тео. — Но ако градът е малък и незначителен, защо ти отне толкова много време, за да го унищожиш? Защо само наблюдаваше как други се опитват — или всички бяха твои пионки, Инари? Катрин, Клаус, горкият млад Тайлър — твои пионки ли бяха, богиньо китсуне?
Инари се засмя иззад пръстите си със същия звънък момичешки кикот.
— Нямам нужда от пионки! Шиничи и Мисао са мои роби и слуги, както всички китсуне! Ако съм им дала известна свобода, то е, за да добият опит. Сега ще се насочим към по-големи градове и ще ги опустошим.
— Първо трябва да се справиш с Фелс Чърч — заяви Тео твърдо. — А аз няма да ти позволя.
— Ти все още не разбираш, нали? Ти си човек, почти лишена от Сила! Моята звездна сфера е най-голямата на света! Аз съм богиня!
Тео сведе глава, сетне я вдигна, за да погледне в очите на Инари.
— Искаш ли да знаеш каква, мисля, че е истината, Инари? Мисля, че си стигнала до края на дълъг, много дълъг, но не безсмъртен живот. Мисля, че постепенно си гаснела и си западала, така че накрая се е налагало да използваш голямо количество от Силата си от звездната сфера — където и да се намира тя, — за да се появиш в този си вид. Ти си много, много стара жена и насъскваш децата срещу собствените им родители, както и родителите срещу децата им по целия свят, защото завиждаш на младостта на децата. Дори си започнала да завиждаш на Шиничи и Мисао и позволи да бъдат наранени като отмъщение.
Мат и Мередит се спогледаха с разширени очи. Инари дишаше учестено, но изглежда, не можеше да измисли какво да отвърне.
— Дори се преструваш, че си навлязла във „второ детство“, за да се държиш като младо момиче. Ала нищо от това не те задоволява, защото чистата, тъжна истина е, че си стигнала до края на дългия си, дълъг живот — без значение колко велика е Силата ти. Всички ние трябва да поемем към последното си пътуване и сега е твоят ред.
— Лъжкиня! — изкрещя Инари и за миг стана по-великолепна, по-сияйна от преди, но сетне Мередит видя защо. Алената й коса започна да пуши, обрамчвайки лицето й с танцуваща червена светлина. Накрая богинята заговори със злобен плам:
— Така да бъде. Щом смяташ, че това е моята последна битка, тогава трябва да причиня колкото се може по-голяма болка. Като започна с теб, вещице.