Госпожа Флауърс разбърка внимателно меда в чашата си, после подаде бурканчето на Стефан, който го даде на Елена. Тя на свой ред сложи малко в чашата на Мередит, както тя го обичаше, и също го разбърка внимателно.
Нормалните, цивилизовани звуци на двете тихо подрънкващи лъжички успокоиха Мередит още малко. Тя взе чашата, която Елена й подаде, и отначало отпи малка глътка, а след това продължи да пие по-жадно останалото.
Елена усети мислената въздишка на облекчение на Стефан, когато напрежението у Мередит спадна с още няколко нива. Той отпиваше възпитано от своя чай, който беше горещ, но не парещ, приготвен от естествено сладки плодове и билки.
— Вкусен е — промълви Мередит. Отново се чувстваше почти нормален човек. — Благодаря ви, госпожо Флауърс.
Елена си отдъхна достатъчно, за да придърпа своята чаша, да сипе останалия мед в нея, да разбърка течността и да отпие голяма глътка. Добре! Успокояващ чай!
Това е лайка и краставица, каза й мислено Стефан.
— Лайка и краставица — рече на глас Елена и кимна мъдро. — За успокоение. — Сетне се изчерви, защото сияещата усмивка на госпожа Флауърс потвърди думите й.
Елена отпи припряно от чая си и погледна приятелката си, която си сипа още една чаша. Всичко започваше отново да изглежда почти наред. Мередит вече беше истинската Мередит, не някое побесняло животно. Елена стисна силно ръката й.
Имаше само още един проблем. Хората бяха по-малко плашещи от животните, но те можеха да плачат. Сега Мередит, която никога не плачеше, трепереше и сълзите й капеха в чая.
— Знаеш какво е morcillo, нали? — попита тя накрая Елена.
Приятелката й кимна нерешително.
— Понякога сме го яли на яхния у вас? — попита. — И като мезе? — Елена бе отраснала с кървавицата като основно ястие или предястие в дома на Мередит и бе свикнала с малките парченца вкусна храна, която само госпожа Сулес умееше да приготвя.
Елена усети как сърцето на Стефан се сви. Погледът й се местеше между него и Мередит.
— И моите родители са имали съвсем основателна причина, за да променят рождения ми ден.
— Просто кажи всичко — предложи Стефан тихо. И тогава Елена почувства нещо, което не бе изпитвала досега. Желание, като вълна — дълга, нежна и надигаща се, която изпращаше послание право в центъра на мозъка на Мередит: Просто го кажи и бъди спокойна. Без гняв. Без страх.
Но не беше телепатия. Мередит усети мисълта с кръвта и костите си, но не я чу с ушите си.
Това беше внушение. Преди Елена да цапардоса любимия си Стефан е чашата по главата, задето използваше внушението върху приятелката й, Стефан й каза, само на нея: Мередит е наранена, чувства се изплашена и изпълнена с гняв. Има причина за това, но се нуждае от покой. Може би няма да успея да й въздействам докрай, но ще се опитам.
Мередит изтри очите си.
— Оказа се, че нищо не е така, както си мислех, че се е случило — онази нощ, когато съм била на три години. — Описа това, което родителите й бяха казали, за всичко, сторено от Клаус. Разказването на историята, макар и тихо, помете всички успокояващи въздействия, които бяха помогнали на Мередит да се овладее. Започна отново да трепери. Преди Елена да я сграбчи, тя скочи от стола си и отново заснова из стаята. — Той се засмял и казал, че ще се нуждая от кръв всяка седмица — животинска кръв — или ще умра. Не съм се нуждаела от много. Само една или две супени лъжици. И моята бедна майка не искала да изгуби още едно дете. Направила това, което й казал. Но какво ще стане, ако поема повече кръв, Стефан? Какво ще стане, ако пия от твоята?
Стефан мислеше, като отчаяно се опитваше да си припомни дали през всички преживени години като вампир се беше сблъсквал с нещо подобно. Междувременно отговори на лесната част.
— Ако изпиеш достатъчно количество от моята кръв, ще станеш вампир. Но същото ще се случи и с всеки друг. С теб — ами, може да е нужно по-малко. Така че не позволявай на никой вампир да те подмами да си обмените кръв. И само един път може да е достатъчен.
— Значи аз не съм вампир? В момента? Не съм от някакъв друг вид? Изобщо има ли различни видове?
— Никога досега не съм чувал за „различни видове“ вампири, с изключение на Древните — отвърна Стефан сериозно. — Мога да те уверя, че нямаш вампирска аура. Ами зъбите ти? Можеш ли да изостриш кучешките си зъби? Обикновено е добре да се пробва върху човешка плът.
Елена незабавно протегна ръка, така че да се виждат вените. Мередит, със затворени очи, направи огромно усилие, което Елена долови чрез Стефан. После приятелката й отвори очи, както и устата си, за да огледат зъбите й. Елена се вторачи в кучешките й зъби. Изглеждаха малко по-остри, но пък такива бяха обикновено кучешките зъбите на всички хора, нали?