Елена внимателно протегна пръста си и с върха му докосна един от кучешките зъби на Мередит.
Леко убождане.
Елена се сепна и се дръпна назад. Зяпна смаяно пръста си, на чийто връх се образува малка капка кръв.
Всички я гледаха като хипнотизирани.
— Имаш така наречените „котешки“ зъби. — Устата й изговори думите сама, преди да се консултира с мозъка й.
В следващия миг Мередит избута Елена настрани и отново се впусна да обикаля възбудено кухнята.
— Няма да съм една от тях! Няма! Аз съм ловец убиец, а не вампир! Ще се самоубия, ако съм вампир! — Беше дяволски сериозна. Елена почувства, че Стефан го усеща — бързото забиване на бойното копие между ребрата й и право в сърцето. Тя щеше да влезе в интернет, за да научи къде точно да се промуши. Твърда дървесина и бял ясен пронизват сърцето й, за да спре да бие завинаги… за да унищожи дяволското изчадие Мередит Сулес.
Успокой се! Успокой се! Внушението на Стефан се стичаше в нея.
Мередит не беше спокойна.
— Но преди това ще убия брат си. — Захвърли снимката върху кухненската маса на госпожа Флауърс. — Оказа се, че Клаус или някой друг изпраща снимки, откакто Кристиан е бил на четири — на истинския ми рожден ден. От години! И на всяка снимка се виждат вампирските му зъби. Не са „котешки зъби“. Спрели да ги получават, когато съм била на десет. Но на тях се вижда, че е пораснал! С остри и дълги зъби! А миналата година дошла тази.
Елена се пресегна към снимката, но тя беше по-близо до Стефан, а и той беше по-бърз. Взря се удивено в нея.
— Пораснал е? — промълви слисано. Тя усещаше колко е потресен… и изпълнен със завист. Досега никога не бе виждал нещо подобно.
Елена погледна към крачещата Мередит, после към Стефан.
— Но това е невъзможно, нали? — попита. — Мислех, че когато те ухапе вампир, си оставаш завинаги такъв, какъвто си в този момент. Никога не остаряваш… нито порастваш.
— Така смятах и аз. Но Клаус беше от Древните, а кой знае на какво са способни те? — отвърна Стефан.
Деймън ще побеснее, когато узнае, каза Елена мислено на Стефан и протегна ръка към снимката, въпреки че вече я бе видяла през очите на Стефан. Деймън винаги е завиждал на по-високия ръст на Стефан — на всеки с по-висок ръст.
Елена занесе снимката на госпожа Флауърс и двете я погледнаха. На нея се виждаше изключително красиво момче, със същия тъмен цвят на косата като този на Мередит. В лице и по смуглия си тен приличаше на Мередит. Носеше кожено яке и ръкавици, но беше без каска и се смееше радостно, разкривайки два реда много бели зъби. Не бе трудно да се забележи, че кучешките му зъби са дълги и заострени.
Елена местеше поглед от снимката към приятелката си. Доколкото можеше да види, единствената разлика беше, че очите на момчето са по-светли. По всичко останало си приличаха като две капки вода — истински близнаци.
— Първо ще убия него — повтори Мередит уморено. — След това ще се самоубия. — Олюля се и се препъна към масата, за да седне, като едва не прекатури стола.
Елена се стрелна към нея и грабна двете чаши от масата, за да не ги събори несръчната ръка на Мередит.
Мередит… несръчна! Елена никога не я бе виждала тромава или несръчна. Беше плашещо. Дали се дължеше на това, че е — поне отчасти — вампир? Котешките зъби? Елена погледна загрижено към Стефан и долови учудването му.
После и двамата едновременно се извърнаха към госпожа Флауърс. Тя им отвърна с леко извинителната усмивка на мила стара дама.
— Трябва да го убия… да го намеря, да го убия… — шепнеше Мередит, а тъмнокосата й глава се наведе към масата и се отпусна върху ръцете й. — Да го намеря… къде? Дядо… къде? Кристиан… брат ми…
Елена слушаше мълчаливо, докато несвързаните думи не секнаха и вече се чуваше само равномерно дишане.
— Вие сте я упоили? — прошепна към госпожа Флауърс.
— Мама реши, че така е най-добре. Тя е силно, здраво момиче. Няма да й навреди да поспи по-дълго. Защото не ми се щеше да ви казвам, но в момента имаме друг проблем.
Елена стрелна с поглед Стефан и зърна страха, изписан на лицето му.