— Може би трябваше по-рано да се съгласите на служебен адвокат — отвърна съдията и отпи от чашата си с вода. Тръсна внезапно глава към Мат и го изгледа остро. — Е?
— Но това е нелепо! — избухна обвиняемият. — Та вие дори не ми разрешихте полагащото ми се телефонно обаждане, за да си намеря адвокат!
— Искал ли е да се обади по телефона? — попита грубо съдия Холоуей, докато погледът му обхождаше залата.
Двамата полицаи, които бяха ступали Мат, поклатиха отрицателно глави със сериозни физиономии. В този момент и приставът, в когото Мат внезапно разпозна онзи тип, който го държа около четири часа в съдебната зала, започна също да клати глава отрицателно. И тримата се поклащаха в пълен синхрон.
— В такъв случай сте загубили правото си на разговор, след като не сте го предявили — заключи съдията остро. Явно това бе обичайният му маниер на говорене. — Не можете да настоявате за това по средата на процеса. А сега, да продължим…
— Възразявам! — изкрещя Мат още по-високо. — Всички те лъжат! Погледнете записите от разпита. Не спирам да повтарям…
— Адвокат — озъби се съдията на Гуен, — контролирайте клиента си или ще бъдете арестувана за обида на съда!
— Трябва да млъкнеш! — изсъска Гуен на Мат.
— Не можеш да ме заставиш да млъкна! Този процес не може да продължава, след като се нарушават правилата!
— Затваряй си устата! — изплющяха думите на съдията изненадващо високо. После додаде: — Следващият, който се обади без мое разрешение, ще бъде задържан за обида на съда и осъден да прекара една нощ в килията, както и да заплати глоба от петстотин долара.
Спря, за да се огледа и увери, че всички са го разбрали.
— А сега, прокурорът да призове първия си свидетел.
— Призоваваме на свидетелската скамейка Каролайн Бюла Форбс.
Фигурата на Каролайн се беше променила. Сега коремът й бе придобил формата на обърнато авокадо. В залата се разнесе шепот.
— Каролайн Бюла Форбс, заклевате ли се да говорите истината, само истината и нищо друго, освен истината?
Вътрешно Мат трепереше. Не можеше да определи дали е повече от гняв, или от страх, или по равно и от двете. Но се чувстваше като гейзер, готов всеки миг да изригне — не непременно защото го искаше, а защото сили извън контрола му започваха да взимат връх над него. Кроткият Мат, Възпитаният Мат, Послушният Мат — беше ги оставил някъде назад. Бесният Мат, Буйният Мат — това беше в момента.
От замъгления външен свят проникнаха гласове, които прекъснаха унеса му.
— Разпознавате ли в тази зала младежа, който посочихте като бившия си приятел Матю Джефри Хъникът?
— Да — изрече тихо измъчен глас. — Седи на масата на защитата, в сива тениска.
Мат вдигна рязко глава. Погледна Каролайн право в очите.
— Ти знаеш, че това е лъжа — процеди. — Никога не сме излизали на среща. Никога.
Съдията, който изглеждаше задрямал, сега се събуди.
— Пристав! — прогърмя гласът му. — Усмирете незабавно подсъдимия.
Мат се напрегна. Гуен Савицки простена и Мат внезапно се оказа здраво хванат, докато увиваха тиксо около устата му.
Съпротивляваше се. Опита се да стане. И те залепиха с тиксо китката му за стола.
— Ако избяга със стола, ще го платите от заплатата си, госпожице Савицки — обяви съдията, когато най-сетне го пуснаха.
Мат усещаше, че до него Гуен Савицки трепери. Не от страх. Разпозна напушеното изражение и бе сигурен, че тя ще е следващата. А ако съдията я арестува за обида на съда, кой щеше да го защитава?
Срещна погледа й и поклати твърдо глава. Но продължи да клати глава с всяка лъжа, която Каролайн изричаше.
— Ние трябваше да пазим връзката си в тайна — нареждаше Каролайн с престорено скромен глас, докато приглаждаше сивата си рокля. — Защото Тайлър Смолуд, бившето ми гадже, можеше да разбере. Тогава щеше… не исках да създавам неприятности помежду им.
Да, помисли си Мат горчиво: по-добре да внимаваш, защото Тайлър навярно има тук не по-малко приятели от теб. Нищо чудно и да са повече. Мат изключи, докато прокурорът не попита:
— Във въпросната вечер случи ли се нещо необичайно?
— Ами, излязохме с колата му. Отидохме близо до пансиона… никой нямаше да ни види там… Да, аз — боя се, че го… осмуках. Но след това исках да си тръгна, обаче той не спря. Опитах се да боря с него. Одрасках го с ноктите си…