— Обвинението представя веществено доказателство номер две — снимка, на която се виждат дълбоките драскотини върху ръката на обвиняемия…
Очите на Гуен, които срещнаха тези на Мат, изглеждаха унили. Победени. Показа на Мат снимката на нещо, което той много добре си спомняше: дълбоките следи, направени от огромните зъби на малаха, когато измъкна ръката си от устата му.
— Защитата ще признае…
— Приема се.
— Но без значение колко крещях и се съпротивлявах… ами, той беше твърде силен и аз… не можах… — Каролайн отметна глава, сякаш измъчена от възкръсналия спомен на срама. От очите й рукнаха сълзи.
— Ваша чест, може би ищцата има нужда от прекъсване, за да освежи грима си — предложи Гуен заядливо.
— Млада госпожице, лазите ми по нервите. Обвинението може да се грижи за клиентите си — имам предвид, свидетели…
— Свидетелят е ваш… — каза прокурора.
По време на представлението на Каролайн Мат бе надраскал набързо върху празен лист колкото бе могъл повече от истинската история. Сега Гуен четеше написаното.
— И така — рече тя, — вашето бивше гадже, Тайлър Смолуд, не е и никога не е бил — адвокатката преглътна — върколак.
Каролайн тихо се засмя през сълзите си на срам.
— Разбира се, че не. Върколаците не съществуват.
— Като вампирите.
— Вампирите също не съществуват, ако това имате предвид. И как биха могли? — Докато го изричаше, погледът на Каролайн шареше по сенките в стаята.
Гуен си върши добре работата, каза си Мат. Маската на скромност на Каролайн започваше да се пропуква.
— И хората никога не възкръсват, имам предвид, в тези модерни времена — продължи Гуен.
— Ами, колкото до това — в гласа на Каролайн се прокрадна злоба, — ако отидете в пансиона във Фелс Чърч, можете да намерите там едно момиче на име Елена Гилбърт, което се предполага, че се е удавило миналата година. В Деня на основателите, след парада. Тя, разбира се, беше избрана за символ на Духа на Фелс Чърч.
Сред репортерите се надигна оживено шушукане. Свръхестествените истории се продаваха по-добре от всичко останало, особено пък, ако е замесено хубаво момиче. Мат видя как по лицата им плъзват самодоволни усмивки.
— Тишина! Госпожице Савицки, придържайте се към фактите по делото!
— Да, Ваша чест. — Гуен доби смирен вид. — Добре, Каролайн, да се върнем към деня на предполагаемото нападение. След събитията, които описахте, обадихте ли се веднага в полицията?
— Аз… срамувах се твърде много. Но после осъзнах, че може да съм забременяла или да съм се заразила от някоя ужасна болест, и трябва да разкажа за случилото се.
— Но тази ужасна болест не беше ликантропия — да се превърнеш във върколак, нали? Защото подобни неща не съществуват.
Гуен погледна тревожно надолу към Мат, който й отвърна обезсърчено. Надяваше се, че ако Каролайн бъде принудена да говори за върколаци, накрая ще се огъне. Но засега изглежда се владееше напълно.
Съдията изглеждаше бесен.
— Млада госпожице, няма да допусна да правите съда ми за смях с още свръхестествени дивотии!
Мат се вторачи в тавана. Щеше да отиде в затвора. За дълго. За нещо, което не бе направил. За нещо, което никога не би сторил. Освен това сега репортерите щяха да хукнат към пансиона да притесняват Елена и Стефан. По дяволите! Каролайн го постигна, въпреки кървавата клетва, която бе дала, никога да не разкрива тайната им. Деймън също я бе подписал. За миг Мат пожела Деймън да се появи в този миг в залата и да й отмъсти. Не му пукаше колко пъти щеше да го нарече „Мет“, само да се появи. Но Деймън не го стори.
Мат осъзна, че лепенката около гърдите му се е смъкнала достатъчно, за да може да удари главата си в масата. Направи го и се чу леко избумтяване.
— Госпожице Савицки, ако клиентът ви иска да бъде окончателно обездвижен, това може да…
Но тогава всички го чуха. Като ехо, но забавено. И много по-силно от звука на глава, удряща се в маса.
БУУМ!
И отново.
БУУМ!
И после далечен, обезпокоителен звук на отварящи се врати, сякаш са били ударени от стенобойна машина.
В този момент присъстващите в залата биха могли да се разпръснат. Но къде да отидат?
БУУМ! Още една затворена врата се отвори с трясък.
— Тишина! Тишина в залата!
Откъм дървения под в коридора прозвучаха стъпки.