— Тишина! Тишина!
Но никой, дори съдията, не можеше да спре възбудата, обхванала хората. А и късно вечерта, в заключената съдебна зала, след всички приказки за вампири и върколаци…
Стъпките приближиха. Една врата, съвсем наблизо, проскърца и се отвори с трясък.
Вълна от… нещо… премина през съдебната зала. Каролайн ахна и обхвана издутия си корем.
— Залостете вратите! Пристав! Заключете ги!
— Да ги залостя, Ваша чест? Те се заключват само отвън!
Каквото и да беше, приближаваше все повече…
Вратите на съдебната зала се отвориха със скърцане. Мат сложи ръка върху китката на Гуен, за да я успокои, сетне изви врат, за да види какво става отзад.
На прага стоеше Сейбър и както винаги, приличаше на малко пони. До него вървеше госпожа Флауърс; следваха я Стефан и Елена.
Прокънтяха тежки стъпки, когато Сейбър, сам, се отправи към Каролайн. Тя нададе уплашен вик и потрепери.
Възцари се тишина, докато всички се взираха в огромния звяр с абаносова черна козина и тъмни влажни очи, които се огледаха лениво наоколо.
После Сейбър изръмжа гърлено.
Всички около Мат ахкаха и се свиваха и гърчеха, сякаш неочаквано ги бе засърбяло навсякъде. Той се вторачи сащисано и видя, че Гуен също зяпа смаяно, докато ахкането премина в тежко дишане.
Накрая Сейбър вдигна нос към тавана и нададе силен вой.
Това, което се случи след това, никак не бе приятна гледка, поне според Мат. Дори не видя кога носът и устата на Каролайн се издадоха напред, образувайки муцуна. Нито кога очите й се превърнаха в малки, но дълбоки дупки, заобиколени с козина.
А ръцете и пръстите й се свиха до лапи с черни нокти, които тя размахваше безпомощно. Да, гледката никак не бе приятна.
Но животното, което се появи накрая, беше красиво. Мат не знаеше дали сивата рокля също се бе преобразила, или тя я бе свалила. Знаеше само, че красив сив вълк скочи от стола на ищцата и се втурна да ближе муцуната на Сейбър, като се търкаляше по пода, обзет от лудешки възторг, захласнат от огромното животно, което очевидно беше кралят на вълците.
Сейбър отново изръмжа гърлено. Вълчицата, която до преди малко беше Каролайн, потри обичливо муцуната си във врата му.
И същото се случваше и в други части на залата. Двама от прокурорите, трима от съдебните заседатели… самият съдия…
Всички се промениха, но не за да нападат, а за да установят приятелство с този огромен вълк, истинско украшение за породата си.
— Ние му говорихме през целия път — обясняваше Елена между проклятията, които сипеше, докато сваляше тиксото от косата на Мат. — Да не е агресивен и да не отхапва глави — Деймън ми каза, че веднъж го е направил.
— Не искаме поредица от убийства — съгласи се Стефан. — Знаехме също, че никое друго животно няма да е толкова голямо като него. Така че се съсредоточихме върху изваждането на показ на цялата му вълча порода, скрита у него. Почакай, Елена — хванах края на лепенката от тази страна. Извинявай за неудобството, Мат.
Последва парване, когато лепенката се отлепи — и Мат сложи ръка върху устата си. Госпожа Флауърс режеше тиксото, което го държеше за стола. Внезапно бе напълно свободен, искаше му се да закрещи. Прегърна Стефан, Елена и госпожа Флауърс.
— Благодаря ви! — едва успя да пророни.
Гуен повръщаше в едно кошче за отпадъци. Всъщност, каза си Мат, имаше късмет, че е успяла да се сдобие с такова. Един от съдебните заседатели повръщаше през перилото, ограждащо банките.
— Това е госпожица Савицки — обяви гордо доскорошният обвиняем. — Тя дойде, след като процесът вече бе започнал, и наистина свърши отлична работа за мен.
— Той каза „Елена“ — прошепна Гуен, когато най-после си възвърна дар словото. Взираше се в един малък вълк с оредяла козина, който се свлече от стола на съдията, за да приближи до Сейбър с изплезен от обожание език, който приемаше цялото това внимание с достойнство и снизхождение.
— Аз съм Елена — призна Елена, докато прегръщаше Мат.
— Тази, която… се предполага, че е мъртва?
Елена прегърна Гуен.
— Приличам ли ти на мъртва?
— Аз… аз не зная. Не. Но…
— Но имам много красив малък надгробен камък в гробището на Фелс Чърч — увери я Елена, сетне изражението й внезапно се промени. — Каролайн ли ти го каза?
— Тя го каза на всички в залата. Най-вече на репортерите.
Стефан погледна към Мат и се усмихна накриво.