— Може би ще доживееш да си отмъстиш на Каролайн.
— Повече не искам да си отмъщавам на никого. Просто искам да се прибера у дома. Искам да кажа… — Погледна ужасено госпожа Флауърс.
— Ще съм много щастлива, ако смяташ моята къща за свой дом, докато майка ти отсъства — увери го госпожа Флауърс.
— Благодаря ви — промълви Мат тихо. — Наистина я смятам за свой дом. Но, Стефан… какво ще напишат репортерите?
— Ако са умни, няма да напишат нищо.
23
В колата Мат седеше до спящата Мередит, със Сейбър, свит в краката им, и слушаше шокиран и ужасен, докато му разказваха историята на Мередит. Когато свършиха, той вече можеше да говори за собствените си преживявания.
— До края на живота си ще имам кошмари за Коул Рийс — призна. — И въпреки че му залепих амулет и той се разплака, доктор Алпърт каза, че все още е заразен. Как бихме могли да се борим с нещо, което е толкова неконтролируемо?
Елена знаеше, че гледа към нея. Заби нокти в дланите си.
— Опитах се да използвам Крилете на пречистването над града. Напрегнах се толкова силно, че имах чувството, че ще се пръсна. Но напразно. Изобщо не мога да контролирам нито една от силите на Крилете! Мисля — след всичко, което узнах за Мередит, — че може би се нуждая от тренировки. Но как да ги получа? Откъде? От кого?
В колата се възцари продължителна тишина.
— Всички сме на тъмно — наруши я Мат накрая. — Вижте онази съдебна зала! Как може да има толкова много върколаци в един град?
— Вълците са общителни — обади се Стефан тихо. — Изглежда в Риджмънд има цяла общност от върколаци. Разбира се, разпръснати между различните клубове на мечки, лосове и лъвове. За да шпионират единствените същества, от които се страхуват: хората.
Когато пристигнаха в пансиона, Стефан отнесе Мередит в спалнята на първия етаж, а Елена я зави. После слезе в кухнята, където разговорът продължаваше.
— Ами семействата на върколаците? Техните съпруги? — попита настоятелно тя, докато разтриваше раменете на Мат. Знаеше, че мускулите му са сковани и го болят от прекараното време с ръце, оковани в белезници на гърба. Нежните й пръсти успокояваха натъртените места, но ръцете й бяха силни и тя продължи да го масажира, докато собствените й раменни мускули не започнаха да протестират.
— Отмести се, любима — намеси се Стефан. — Аз ще приложа вампирската магия на дяволските изчадия. Това е необходимо медицинско лечение — додаде строго към Мат. — Така че ще се наложи да го изтърпиш, независимо колко ще боли.
Елена все още продължаваше да го усеща, макар и слабо, през връзката, и знаеше, че той първо упои съзнанието на Мат, сетне ръцете му се забиха в напрегнатите му рамене и започна да мачка, сякаш месеше тесто, като в същото време разпростираше Силата на лечението.
Появи се госпожа Флауърс с чаши, пълни с горещ и сладък чай с канела. Мат пресуши своята и главата му се килна леко назад. Очите му бяха затворени, а устните полуотворени. Елена почувства огромна вълна на болка и напрежение да се отдръпва от него. И тогава прегърна двете си момчета и се разплака.
— Те ме прибраха от алеята за коли пред къщи — призна Мат, докато Елена подсмърчаше. — Направиха го по правилата, но дори не ме погледнаха — както и хаоса наоколо.
Госпожа Флауърс отново приближи. Изглеждаше сериозна.
— Скъпи Мат, имал си ужасен ден. Нуждаеш се от дълга почивка.
Погледна към Стефан, сякаш да провери как това ще се отрази върху него, след като останаха толкова малко донори на кръв. Стефан й се усмихна успокоително. Мат, когото все още разтриваха, само кимна. Лицето му бе започнало да възвръща цвета си, а устните му се извиха в лека усмивка.
— Ето го големия мъж — заяви Мат, когато Сейбър си проправи път, за да зарови муцуна в лицето му. — Приятелче, обичам горещия ти дъх. Ти ме спаси. Може ли да го поглезим, госпожо Флауърс? — попита Мат, като извърна леко разфокусираните си очи към нея.
— Зная какво ще му хареса. Има половин печен бут в хладилника, който трябва само да се претопли. — Отиде да включи печката и след малко се върна. — Мат, искаш ли да му го дадеш? Само не забравяй да махнеш кокала — може да се задави.
Мат взе голямата тава с печеното, което ухаеше толкова вкусно, че той изведнъж усети силен глад. Усети как моралните му устои се сриват.
— Госпожо Флауърс, може ли да си направя един сандвич, преди да му го дам?