Елена вдигна глава, все едно чуваше нещо. Мат видя, че се намръщи.
— Дори не се опитвай да пускаш психическите си сонди, за да търсиш Деймън. Той замина — подвикна тя на Шиничи. — И ако се опиташ да го откриеш, ще ти изпържа мозъка!
Откъм зимника думите й бяха посрещнати с враждебно мълчание.
— Мили боже, какво ли ще е следващото? — промърмори госпожа Флауърс.
Елена само кимна на останалите да я последват и всички се качиха до най-горния етаж на къщата — стаята на Стефан — и зашепнаха.
— Ти как разбра?
— С телепатия ли?
— Отначало не се усетих — призна си Мат, — но Елена се държеше така, все едно звездната сфера е в зимника. Стефан знае, че не е там. Предполагам — додаде и потрепна виновно, — че аз съм го поканил.
— Разбрах веднага щом започна да опипва косата ми — каза Елена и потръпна. — Стефан и Д… искам да кажа, Стефан знае, че обичам да я докосва съвсем леко, и то само по краищата. А не да я мачка така. Спомняте ли си всички онези песнички на Шиничи за златната коса? Той е луд. Както и да е, усетих го по излъчването на съзнанието му.
Мат се почувства засрамен. Всички негови съмнения, че Елена може да се превръща във вампир… а това беше отговорът, каза си младежът.
— Аз забелязах пръстена му от лапис лазули — обади се Мередит. — Когато по-рано Стефан излезе, забелязах, че е на дясната му ръка. Когато се върна, беше на лявата.
Последва кратка пауза, докато всички се взираха в нея. Тя сви рамене.
— Предполагам, че е част от обучението ми да забелязвам и най-дребните неща.
— Много умно — промърмори Мат накрая. — Много умно. Той не би могъл да го премести на слънчевата светлина.
— А вие как разбрахте, госпожо Флауърс? — попита Елена. — Или се досетихте по нашето държание?
— Мили боже, не, вие сте много добри актьори. Но веднага щом той пристъпи прага на пансиона, мама ми се развика: „Какво правиш, пускаш китсуне в дома си?“ Така че разбрах пред какво сме изправени.
— Ние го надхитрихме! — грейна Елена. — Изненадахме и надвихме Шиничи! Направо не мога да повярвам!
— Повярвай — усмихна се Мередит кисело. — За миг приспахме бдителността му и го изненадахме. Но в момента той вече замисля отмъщението си.
Нещо друго тревожеше Мат. Обърна се към Елена.
— Мислех, че ти каза, че вие двамата с Шиничи притежавате ключове, с които по всяко време можете да отидете навсякъде, където пожелаете. Така че защо той просто да не е казал: „Отведи ме в пансиона, където се намира звездна сфера“?
— Онези ключове са различни от двете половини на лисичия ключ — отвърна Елена, като смръщи вежди. — Тези ключове са специални, нещо като шперцове, и Шиничи и Мисао все още ги притежават. Не зная защо Шиничи не е използвал неговия. Макар че това щеше да го издаде в мига, в който прекрачи прага на пансиона.
— Не и ако отиде направо в зимника и остане там през цялото време — изтъкна Мередит. — Нищо чудно тези специални ключове да анулират правилото „не могат да влизат, ако не са поканени“.
— Но мама пак щеше да ми каже — намеси се госпожа Флауърс. — Освен това върху вратата на зимника няма ключалки. Изобщо.
— Липсата на ключалки нямаше да има значение — заговори Елена. — Смятам, че той просто искаше да ни покаже колко е умен и как може да ни подлъже да му дадем звездната сфера на Мисао.
Преди някой да каже нещо, Мередит протегна дланта си, върху която блестеше специалният ключ. Ключът беше златен, инкрустиран с диаманти, и имаше много позната форма.
— Това е един от специалните ключове! — възкликна Елена. — Така си мислехме, че изглежда двойният лисичи ключ!
— Изхлузи се от джоба на джинсите му, докато прелиташе във въздуха — обясни Мередит с невинно изражение.
— Искаш да кажеш, когато го прекатури върху мен — уточни приятелката й. — Предполагам, че си го отмъкнала от джоба му.
— Значи точно сега Шиничи не разполага с ключ, с който да избяга! — развълнува се Мат.
— Няма ключ, за да си направи ключалки — съгласи се усмихнато Елена.
— Може пък да се позабавлява, като се превърне в къртица и си прокопае тунел, за да избяга от зимника — подметна Мередит студено. — Ако носи със себе си оборудването си за трансформация или там каквото му трябва — додаде тя и в тона й се прокрадна безпокойство. — Чудя се дали няма да е по-добре Мат да каже на още някого къде е скрил звездната сфера. Само така… за всеки случай.