Мат изведнъж се оказа заобиколен от угрижени лица и смръщени вежди. Но внезапно осъзна, че трябва да каже на някого, че е скрил звездната сфера в гардероба си. Групата — включително Стефан — го бе избрала той да я скрие, защото толкова геройски устоя, когато преди месец Шиничи използваше тялото на Деймън като своя марионетка, за да го изтезава. Тогава Мат бе доказал, че по-скоро ще умре в жестоки болки, отколкото да застраши живота на приятелите си. Но ако сега на Мат му бе писано да умре, звездната сфера на Мисао може би щеше да бъде завинаги изгубена за групата. А само Мат знаеше как днес бе на косъм да се претърколи надолу по стълбите заедно с Шиничи.
— Хей! Има ли някой вкъщи? Елена! — долетя вик отдолу.
— Това е моят Стефан! — зарадва се тя и без капка свян изтича надолу, прекоси преддверието и се хвърли в прегръдките му. Той сякаш се стресна, но успя да я задържи и спре вихрения й устрем, преди двамата да се строполят върху верандата.
— Какво става? — попита, докато тялото му леко потрепваше, сякаш готово за схватка. — Цялата къща вони на китсуне!
— Всичко е наред — успокои го Елена. — Ела да видиш. — Поведе го нагоре по стълбите към стаята му. — Затворихме го в зимника — додаде.
Стефан изглеждаше объркан.
— Кого сте затворили в зимника?
— А вратата е барикадирана с желязо — похвали се Мат тържествуващо. — И цялата е с билки и амулети. Както и да е, Мередит се сдоби с ключа му.
— Неговият ключ? Ти говориш за… Шиничи? — Стефан се извърна към Мередит с широко отворени зелени очи. — Докато ме нямаше?
— Беше по-скоро инцидент. Ръката ми се озова в джоба му, когато той полетя във въздуха. Извадих късмет и измъкнах специалния ключ — предполагам, че това едва ли ти прилича на обикновен ключ.
Стефан се втренчи смаяно в блестящия предмет.
— Истински е. Елена го знае. Мередит, ти си невероятна!
— Да, истински е — потвърди Елена. — Спомням си формата — доста е сложна, нали? — Взе го от дланта на приятелката си.
— Какво смяташ да пра…
— Може би ще го пробвам — усмихна се Елена дяволито. Отиде до вратата на стаята, затвори я, каза: „В кабинета на долния етаж“, пъхна крилатия ключ в ключалката, отвори вратата, прекрачи прага и я затвори. Преди някой да проговори, вече се бе върнала с ръжена от камината в кабинета. Вдигна го високо с триумфиращо изражение.
— Действа! — извика Стефан.
— Това е изумително — промълви Мат.
Стефан бе силно развълнуван.
— Не осъзнавате ли какво означава това? — избъбри възбудено. — Означава, че ние можем да използваме този ключ. Можем да отидем навсякъде, където пожелаем, без да ни е нужна Силата. Дори в Тъмното измерение! Но първо — докато той все още е тук — трябва да направим нещо за Шиничи.
— Ти не си в състояние да направиш каквото и да било, скъпи Стефан — поклати глава госпожа Флауърс. — Съжалявам, но истината е, че ние имахме голям, голям късмет. Просто за миг изненадахме онова зло и лукаво китсуне. Но сега вече е нащрек.
— Аз все пак трябва да опитам — настоя Стефан тихо. — Всеки един от вас е бил измъчван или е трябвало да се бори с него — независимо дали с юмруци, или с ума си — додаде, като се поклони леко на госпожа Флауърс. — Аз страдах заради него, но досега не съм имал възможност да се бия с него. Трябва да опитам.
— Ще дойда с теб — заяви Мат също толкова тихо.
— Всички ще се бием заедно — присъедини се Елена. — Нали така, Мередит?
Приятелката й кимна бавно и взе ръжена от камината в стаята на Стефан.
— Да. Може да е жестоко или нечестно, като удар под пояса, но — ще бъдем заедно.
— Бих казала, че е по-честно, отколкото да го оставим да живее и да причинява болка на хората. Както и да е, ние ще се погрижим за него… заедно — рече Елена твърдо. — И то веднага!
Мат понечи да се изправи, но замръзна по средата на движението си. Втренчи се ужасено в двете момичета. Едновременно, с грацията на лъвици, излезли на лов, или балетни танцьорки, те обградиха Стефан и в пълен синхрон замахнаха с ръжените; Елена го халоса по главата, а Мередит го удари право в слабините. Стефан се олюля от удара в главата, но само промълви: „Оу!“, когато Мередит го удари. Мат избута Елена настрани, после се извърна с изключителна ловкост и точност, все едно беше на футболното игрище, за да отстрани и Мередит от пътя му.