Ала този самозванец очевидно реши да не се съпротивлява. Формата на Стефан изчезна. Пред тях се изправи Мисао, със зелени листа, преплетени в черната й коса с пурпурни краища. За ужас на Мат лицето й беше изпито и бледо. Очевидно беше много болна, но нелишена от дързост. Ала тази вечер в гласа й нямаше подигравателни нотки.
— Какво сте направили с моята звездна сфера? И с моя брат? — попита вяло.
— Брат ти е надеждно заключен — осведоми я машинално Мат. Въпреки всички престъпления, които Мисао бе извършила, изпитваше жалост към нея. Тя явно бе отчаяна и болна.
— Зная това. Трябва да ви кажа, че моят брат ще убие всички ви — и не за забавление, а от гняв. — Сега Мисао изглеждаше нещастна и изплашена. — Никога не сте го виждали истински ядосан.
— И вие никога не сте виждали Стефан ядосан — върна й го Елена. — Поне не когато е в пълната си Сила.
Мисао само поклати глава. Едно изсушено листо полетя от главата й.
— Вие не разбирате!
— Съмнявам се, че разбираме каквото и да било. Мередит, претърси ли това момиче?
— Не, но със сигурност едва ли носи в себе си другия…
— Мат, вземи си една книга и чети — нареди Елена с твърд тон на Мат. — Ще ти кажа, когато свършим.
На Мат не му се щеше да се обърне с гръб към едно китсуне, макар и болно. Но когато госпожа Флауърс му кимна леко, се подчини. Ала дори и с гръб, продължаваше да чува шумовете, които свидетелстваха, че Мисао е хваната здраво и внимателно претърсена. Отначало звуците бяха отрицателни мърморения.
— Аха… аха… аха… ха… опа! — Чу се издрънчаване на метал върху пода.
Мат тъкмо се извръщаше, когато Елена каза:
— Добре, можеш да гледаш. Беше в предния й джоб. Не искахме да те претърсваме — добави към Мисао, която изглеждаше така, сякаш щеше всеки миг да припадне. — Но този ключ — откъде, в името на небесата, се сдобихте с тези ключове?
Лека руменина плъзна по страните на Мисао.
— Небеса е много точно казано. Останали са само два специални ключа — и те принадлежат на мен и на Шиничи. Аз измислих как да ги откраднем от Небесния дворец. Това беше… много отдавна.
В този момент откъм шосето се чу шум от двигател на кола — поршето на Стефан. В последвалата мъртвешка тишина видяха колата на Стефан, която зави по алеята.
— Никой няма да слиза долу — рече кратко. — Никой няма да го кани вътре.
Мередит я стрелна многозначително с поглед.
— Досега Шиничи би могъл да се превърне в къртица и да прокопае тунел. А той вече беше поканен вътре.
— Аз съм виновна, че не ви предупредих — но както и да е, ако това е Шиничи и по някакъв начин е наранил Стефан, ще види той какво ще го сполети, когато аз съм ядосана. Думите Криле на разрушението току-що изскочиха в главата ми и нещо вътре в мен ме подтиква да ги изрека.
В стаята сякаш нахлу леден повей.
Никой не посрещна Стефан, но след малко всички чуха тичащите му стъпки. Стефан се появи на прага, нахлу в стаята и се озова пред редица хора, които го гледаха подозрително.
— Какво става тук, по дяволите? — поиска да узнае, после се втренчи в Мисао, държана от двете страни от Мередит и Мат. — Мисао…
Елена направи две крачки към него — притегли го в обятията си и го целуна страстно. В първия миг той се възпротиви, но малко по малко се предаде, въпреки че стаята бе пълна със зрители.
Когато най-после го пусна, Елена се облегна задъхана на любимия си. Останалите се бяха изчервили от срам. Но Стефан, макар също да бе с пламнало лице, я държеше здраво.
— Съжалявам — прошепна Елена. — Но ти вече два пъти си „дойде у дома“. Първо беше Шиничи и ние го заключихме в зимника. После се появи тя. Не знаех как да се уверя, че Шиничи не е избягал по някакъв начин…
— Сега сигурна ли си?
— О, да. Познавам те. Ти винаги си готов да ме пуснеш в себе си.
Мат осъзна, че тя трепери, и бързо се изправи, за да седне и да си отдъхне на спокойствие поне за минута или две.
Спокойствието му обаче не продължи дори минута.
— Искам си моята звездна сфера! — извика Мисао. — Трябва да я напълня със Сила или ще продължа да слабея — и тогава вие ще сте ме убили.
— Да продължиш да слабееш? Да не би течността да се изпарява от сферата или нещо подобно? — учуди се Мередит. Мат си мислеше за онова, което бе видял в квартала си, преди полицаите от Риджмънд да го арестуват.