— Ти си събрала Сила, с която да я напълниш, така ли? — попита с благ тон. — Може би Сила от вчера?
— Силата се събира от мига, в който вие взехте моята звездна сфера. Но тя не се преля в… мен. В моята звездна сфера. Тя ми принадлежи, но още не е моя.
— Може би като Силата, получена, когато си накарала Коул Рийс да изяде живо морското си свинче? Задето си накарала децата да изгорят собствените си домове? — Гласът на Мат бе мрачен и сериозен.
— Какво значение има? — тросна му се Мисао враждебно. — Тя е моя. Това бяха мои идеи, не ваши. Не можете да ме държите далеч…
— Мередит, дръж ме по-далеч от нея. Познавам онова хлапе Коул, откакто се е родило. Винаги ще ме преследват кошмари…
Мисао живна като увяхващо растение, полято с вода.
— Ще имаш кошмари, ще имаш кошмари — прошепна.
Настъпи тишина.
— Ти си едно противно и зло малко същество — процеди Мередит бавно и безизразно, сякаш мислеше за бойното си копие. — Това ли е твоята храна? Лоши спомени, кошмари, страх от бъдещето?
Мисао явно бе в безизходица, не знаеше какво да прави. Не усети уловката. Беше все едно да попиташ един постоянно гладен тийнейджър: „Какво ще кажеш за една пица и кола? Искаш ли?“. Мисао дори не осъзнаваше, че желанията й са грешни, така че дори не можеше да излъже.
— Ти беше права преди малко — заговори Стефан решително. — Твоята звездна сфера е у нас. Единственият начин да ти я дадем, е, ако направиш нещо за нас. Ние и без това можем да те контролираме, защото тя е у нас…
— Странен начин на мислене. Старомоден и отживял — изръмжа Мисао.
Отново настъпи тишина. Мат усети как стомахът му се свива.
Всички те досега се придържаха към „старомоден и отживял“ начин на мислене. Да се доберат до звездната сфера на Шиничи, като принудят Мисао да им каже къде е. Крайната им цел беше да контролират Шиничи, използвайки неговата звездна сфера.
— Вие не разбирате — изхленчи Мисао жалостиво, но в същото време и гневно. — Моят брат ще ми помогне да напълня отново звездната си сфера. Но това, което причинихме на този град — това беше заповед, а не само забавление.
— Не можеш да ме излъжеш — промърмори Елена, но Стефан вдигна стреснато глава.
— Заповед? Чия заповед?
— Аз… не… зная! — изкрещя Мисао. — Шиничи получава заповедите. След това ми казва какво да направя. Но който и да е той, сега би трябвало да е щастлив. Този град е почти разрушен. Той трябва да ми помогне сега. — Изгледа кръвнишки групата, но на свой ред те също впериха погледите си в нея.
— Да я затворим в зимника при Шиничи — изтърси Мат, преди да се осъзнае. — Имам чувството, че тази нощ май всички ще спим в склада.
25
— Ще спим в склада и ще облепим стените с амулетите от самозалепващи се листчета — додаде Мередит мрачно. — Ако ни стигнат. Имам още един пакет, но едва ли ще покрият стените на цяла стая.
— Добре — кимна Елена. — У кого е ключът на Шиничи?
Мат вдигна ръка.
— В моя…
— Не ми казвай! — възпря го Елена. — У мен е ключът на Мисао. Не бива да ги губим. Стефан и аз сме единият отбор; вие — другият.
Изведоха Мисао, като я подкрепяха от двете страни, от стаята на Стефан и надолу по стълбите. Мисао не се опита да избяга, не се бори с тях, нито им проговори. Това още повече изпълни Мат е подозрения към нея. Видя, че Елена и Стефан се споглеждат, и бе сигурен, че и те се чувстват по същия начин.
Но какво друго можеха да сторят с нея? Нямаше друг начин, човешки или дори нечовешки, за да я обезвредят за неопределено време. Звездната й сфера беше у тях и според книгите се предполагаше, че чрез нея могат да я контролират, но тя беше права — изглежда, това бе старомоден и остарял метод, защото не сработи. Те се опитаха, докато Стефан и Мередит я държаха здраво, а Мат донесе звездната сфера от тайното място, където я държеше — в една кутия за обувки върху горния рафт в гардероба му.
Докато държаха почти празната сфера, двамата е Елена се опитаха да накарат Мисао да им каже къде е звездната сфера на брат й, обсипваха я с въпроси, но напразно. Не се получи.
— Може би, когато в нея има толкова малко течност, правилата не важат — заключи накрая Елена. Ала това бе малко утешение. За всички.
Докато водеха Мисао към кухнята, Мат си мислеше, че планът на двете китсуне беше много глупав: два пъти да се престорят на Стефан. Да го направят още веднъж, след като знаеха, че противниците им са нащрек, ето това бе глупаво. А Мисао не изглеждаше толкова глупава.