Но имаше и други начини да си проличи, че Деймън вече не е вампир — не беше защитен срещу падане върху твърди повърхности. Елена го осъзна, когато чу как се опитва да си поеме дъх, а не успява.
Мислите й препуснаха бясно, докато се опитваше да си припомни всички подобни случки, и се сети за една, когато Мат бе останал без дъх. Тогава треньорът го сграбчи за яката и го потупа здравата по гърба.
Елена изтича при Деймън, подхвана го под мишниците и го претърколи по гръб. С все сили го издърпа в седнало положение. Сетне събра ръце и имитирайки Мередит, която играеше в бейзболния отбор в гимназията „Робърт Е. Лий“, замахна колкото се може по-силно към Деймън и го удари с юмруци в гърба.
Получи се!
Деймън изхриптя и отново задиша. Като подредена личност, Елена коленичи и се зае да оправя дрехите му. Веднага щом дишането му се нормализира, крайниците му възвърнаха жизнеността си. Той сви нежно едната й ръка в другата. Елена се запита дали не са изчерпали всички думи помежду си, дали някога отново ще намерят път един към друг.
Как се бе случило всичко това? Деймън я бе вдигнал — навярно защото кракът й беше изгорен. Или може би, защото бе решил, че звездната сфера е у госпожа Флауърс. Тя бе попитала: „Деймън, какво правиш?“. Дотук нищо особено, а сетне по средата на изречението се бе чула да казва „скъпи“ и — но кой щеше да й повярва? — това изобщо не бе свързано с нищо, което бяха правили преди това. Беше несъзнателно, просто се бе изплъзнало от езика й.
Но го бе изрекла пред Бони, единственият човек, който със сигурност щеше да го приеме съвсем лично и на сериозно. А след това Бони бе побягнала, преди да има шанс да й обясни.
Скъпи! И то тъкмо когато двамата бяха започнали отново да се карат.
Каква ирония! Защото той съвсем сериозно смяташе да се сдобие със звездната сфера. Беше го прочела в очите му.
Да наречеш Деймън „скъпи“ на сериозно, би трябвало да си — трябва да си… безнадеждно… безнадеждно… отчаяно…
О, Господи…
Сълзите потекоха по страните на Елена. Но това бяха сълзи на откровение. Елена осъзнаваше, че днес не е на себе си. От три дни почти не бе спала — твърде много объркани чувства, твърде много неподправен ужас й се насъбра в момента.
При все това се изплаши от откритието, че нещо много важно се е променило вътре в нея.
Не го бе желала. Искаше единствено двамата братя да спрат да враждуват. Освен това тя бе родена да обича Стефан; знаеше го! Преди време той искаше да се ожени за нея. Е, оттогава тя беше вампир, дух и наново преродено човешко същество, спуснато от небето. Можеше само да се надява, че един той ще пожелае да се ожени и за новата Елена.
Но новата Елена се чувстваше объркана от странната си нова кръв, която за вампирите — в сравнение с кръвта, която течеше във вените на повечето обикновени момичета — беше като ракетно гориво в сравнение с бензина. И от Силите на крилете, като например Крилете на изкуплението, повечето от които не разбираше, а и не можеше да контролира нито една от тях. Макар че напоследък бе забелязала появата на нова сила и знаеше, че е заради Крилете на разрушението. Един ден можеха да се окажат полезни, помисли си девойката мрачно.
Разбира се, някои от тях вече бяха полезни на Деймън, който вече не беше просто съюзник, а отново хем враг, хем съюзник. Искаше да открадне нещо, от което нейният град се нуждаеше.
Елена не бе искала да се влюбва в Деймън — но, о, боже, ами ако вече го бе сторила? Ами ако не можеше да потуши чувствата си? Какво щеше да прави?
Седеше смълчана, докато сълзите й се стичаха безмълвно. Знаеше, че никога не би могла да сподели нищо от всичко това с Деймън. Той беше благоразумен и умееше да запазва самообладание, когато ставаше дума за чувства, но не и точно относно този проблем. Това тя си го знаеше твърде добре. Ако му кажеше какво се таи в сърцето й, още преди дори тя самата да го е осъзнала, той щеше да я отвлече. Щеше да повярва, че завинаги е забравила Стефан, както тази нощ го бе забравила за кратко.
— Стефан — прошепна тя. — Съжалявам…
Както и никога не биваше да позволява Стефан да узнае за това — нали на Стефан принадлежеше сърцето й.