Мат имаше лошо предчувствие.
Елена също имаше много лошо предчувствие за това, което правеха. Когато огледа лицата на останалите, видя, че и те го споделят. Но никой не можа да измисли по-добър план. Не можеха да убият Мисао. Не бяха убийци, способни да убият хладнокръвно едно болно, несъпротивляващо се момиче.
Не беше трудно да се досети, че Шиничи има много остър слух и вече ги е чул да ходят върху скърцащите дървени дъски на пода в кухнята. Освен това предполагаше, че той знае — чрез духовната им връзка, просто логически или по някакъв друг начин, — че Мисао е точно над него. Нямаше да изгубят нищо, ако викат през затворената врата.
— Шиничи, сестра ти е при нас! Ако си я искаш обратно, кротувай и не ни предизвиквай да я хвърлим надолу по стълбите.
Отговорът откъм зимника бе тишина. Елена предпочете да приеме, че мълчанието е знак на покорство. Поне Шиничи не ги засипваше със заплахи.
— Добре — прошепна Елена. Беше застанала точно зад Мисао. — Когато преброя до три, ще я бутнем колкото може по-силно.
— Почакай! — разнесе се нещастният шепот на Мат. — Ти каза, че няма да я хвърлим надолу по стълбите.
— Животът никога не е честен, не е справедлив — отсече Елена сурово. — Да не би да мислиш, че той не ни е подготвил някоя изненада?
— Но…
— Стига, Мат — обади се Мередит тихо. Тя държеше копието в бойна готовност в лявата си ръка, а с дясната се бе приготвила да бутне панела, за да отвори вратата към зимника. — Всички готови ли са?
Всички кимнаха. Елена изпита жал към Мат и Стефан, които бяха най-честните и чувствителни от тях.
— Едно — прошепна тихо, — две, три.
На три Мередит натисна скрития механизъм върху стената. Това, което последва, сякаш ставаше на забавен кадър.
На „две“ вече бе започнала да избутва Мисао към вратата. На „три“ и останалите се присъединиха към нея.
Но вратата все едно се отваряше цяла вечност. И преди тази вечност да свърши, всичко се обърка.
Зеленината около главата на Мисао разпростря клони във всички посоки. Една вейка изскочи внезапно и се уви около китката на Елена. Тя чу как Мат нададе вик на ярост и разбра, че друг клон се е докопал до него.
— Бутайте! — изкрещя Мередит и Елена видя насоченото към нея копие. Мередит разсичаше зеленината, свързана с Мисао. Лозата, врязала се в китката на Елена, падна на пода.
Всички угризения дали да хвърлят Мисао надолу по стълбите, тутакси се изпариха. Елена се присъедини към приятелите си, като се опитваше да я бутне през отвора. Но долу в зимника нещо не беше наред. Като начало те бутаха Мисао към катраненочерен мрак… и някакво движение.
Зимникът беше пълен с… нещо. С някакви неща.
Елена погледна надолу към глезена си и с ужас видя гигантска ларва, която, изглежда, бе изпълзяла от зимника. Или поне ларва бе първото, с което й хрумна да го сравни — може би беше гол охлюв без глава. Беше полупрозрачна, черна, дълга около трийсет сантиметра, но според нея, доста дебела, за да я обхване с ръка. Изглежда, се придвижваше по два начина: единият по познатия начин като гъсеница, а другият, като просто се залепваше към останалите ларви, които се пръскаха над главата на Елена като отвратителен фонтан.
Елена погледна нагоре и съжали. По-добре да не го бе правила.
Над тях се извиваше кобра, изпълзяла от зимника в кухнята. Беше кобра, съставена от черни полупрозрачни ларви, залепени една за друга. От време на време някоя се изхлузваше и падаше сред групата. Следваше вик.
Ако Бони беше с тях, щеше да пищи, докато винените чаши в бюфета не се пръснат, помисли си Елена обезумяло. Мередит се опитваше да нападне кобрата с копието, като в същото време тършуваше в джоба на джинсите си, за да извади самозалепващите се листчета.
— Аз ще ги извадя — рече задъхано Елена и пъхна ръка в джоба на Мередит. Пръстите й напипаха малкото снопче с листчета и тя ги измъкна триумфално.
Точно в този миг първата лъскава ларва падна върху голата й кожа. Искаше да изпищи от болка, когато малките й крачета или зъби, или малки пипала — с каквото и да се бе закрепила гадината към нея — изгаряха и жилеха кожата й. Девойката извади едно тънко листче от снопчето, което не беше самозалепващо се листче, но пак беше амулет върху прозирна хартия, и го залепи върху отвратителното нещо, приличащо на ларва.