Нищо не се случи.
Сега Мередит забиваше копието в средата на кобрата. Елена видя друга от тварите да пада почти върху обърнатото й нагоре лице и успя да се извърне, така че вместо това улучи яката й. Тя опита с друго листче от снопчето и когато то просто отлетя — ларвите изглеждаха лепкави, но не бяха, — тя нададе животински вик и откъсна с две ръце противните гадини, впили се в нея. Те паднаха, но по кожата й останаха червени белези, а тениската й се скъса на рамото.
— Амулетите не действат! — изкрещя тя на Мередит.
Мередит бе застанала под люлеещата се качулата глава на ларвата кобра, и забиваше ли, забиваше копието, опитвайки се да достигне центъра.
— И без това амулетите няма да стигнат! — разнесе се приглушеният й глас. — Тези ларви са прекалено много. По-добре бягай!
— Всички да се махат оттук! — изкрещя в същия миг Стефан. — Там има нещо твърдо!
— Точно това се опитвам да достигна! — проехтя отговорът на Мередит.
— Къде е Мисао? — викна като обезумял Мат.
Последния път, когато Елена я бе видяла, тя се бе гмурнала в гърчещата се маса от разделения на сегменти мрак.
— Няма я! — изкрещя му в отговор Елена. — Къде е госпожа Флауърс?
— В кухнята — отвърна й глас зад нея. Елена се извърна и видя възрастната жена да дърпа с две ръце снопчетата билки, висящи над печката.
— Добре! — викна Стефан. — Всички да отстъпят няколко крачки назад. Ще разгърна Силата. Направете го — веднага!
Гласът му изплющя като камшик. Всички отстъпиха назад, дори Мередит, която пронизваше змията с копието си.
Стефан сключи ръка около нищото, около късче пространство, и то се превърна в искряща, вихреща се, ярка енергия. Запрати я право към кобрата, съставена от ларви.
Последва експлозия и внезапно рукна дъжд от ларви. Елена стисна здраво зъби, за да не се разпищи. Овалните полупрозрачни тела на ларвите покапаха по пода на кухнята като презрели или обрулени сливи. Когато Елена се осмели да погледне отново, видя върху тавана черно петно.
Под него се усмихваше Шиничи.
Мередит, бърза като светкавица, се опита да го прониже с копието. Ала Шиничи беше по-бърз, отскочи и избягна следващия и по-следващия й удар.
— Такива сте, вие, хората — заговори Шиничи. — Все едни и същи. Глупави до един. Когато Полунощ най-после ви настигне, ще разберете колко сте глупави. — Изрече „Полунощ“ все едно казваше „Апокалипсис“.
— Ние бяхме достатъчно умни, за да разберем, че не си Стефан — заяви Мат зад гърба на Шиничи.
Шиничи завъртя очи.
— И ме затворихте в малка стая с дървен таван. Забравихте ли, че китсуне господстват над всички растения и дървета? Сега стените са пълни с малахи като ларви. Целите гъмжат от тях. — Очите му блеснаха и Елена видя как погледна назад, към отворената врата на зимника.
Завладя я все по-нарастващ ужас. В същото време Стефан изкрещя:
— Махайте се оттук! Излезте от къщата! Вървете на безопасно място!
Елена и Мередит се втренчиха една в друга, за миг сковани от страх. Бяха от различни отбори, но изглежда, не можеха да се разделят. Тогава Мередит се окопити и отиде в задната част на кухнята, за да помогне на госпожа Флауърс. Мат вече беше там.
Накрая и краката на Елена се отлепиха от пода и се задвижиха бързо. Стефан я сграбчи и двамата се втурнаха към предната врата. Някъде отдалеч тя чу вика на Шиничи:
— Донесете ми костите им!
Кожата на една от ларвите, която Елена бе откъснала от себе си, избухна и тя видя нещо да изпълзява. Това наистина са малахи, осъзна момичето. Умалени версии на онзи, който бе погълнал половината ръка на Мат, оставяйки онези дълги и дълбоки белези, след като той я бе издърпал навън.
Видя, че един малах се е впил в гърба на Стефан. Изпълнена с ярост, сграбчи единия край на гадината и задърпа неистово, въпреки че Стефан се задъха от болка. Когато най-после го отскубна, от долната страна зърна нещо, което приличаше на дузини малки детски зъби. Запрати го към стената тъкмо когато достигнаха предната врата.
Там едва не се сблъскаха с Мат, Мередит и госпожа Флауърс, които излизаха от кабинета. Стефан отвори широко вратата и когато всички минаха през нея, Мередит я затвори с трясък. Няколко малахи — ларви и слузести летящи личиники — излязоха заедно с тях.
— Къде ще сме в безопасност? — попита Мередит трескаво. — Имам предвид, наистина в безопасност, през следващите няколко дни? — Двамата продължаваха да придържат от двете страни госпожа Флауърс и от бързината, с която се движеха, Елена предположи, че възрастната жена трябва да е лека като перце. Тя не спираше да повтаря: