— О, господи! О, мили боже!
— У дома? — предложи Мат. — Кварталът не е от най-добрите, но ставаше за живеене последния път, когато го видях, а и мама замина с доктор Алпърт.
— Добре, в къщата на Мат — като използваме специалните ключове. Но да го направим от склада. За нищо на света не желая отново да отварям тази врата — заяви Елена.
Когато Стефан понечи да я вдигне на ръце, тя поклати глава.
— Добре съм. Бягайте колкото се може по-бързо и размазвайте всеки малах, попаднал на пътя ви.
Стигнаха до склада, сподиряни от звук, подобен на пищящо жужене, който можеше да бъде издаван единствено от малах.
— Сега какво? — попита Мат задъхано, докато помагаше на госпожа Флауърс да седне на леглото.
Стефан се поколеба.
— Наистина ли смяташ, че у вас е безопасно?
— Има ли изобщо безопасно място? Но къщата е празна или поне би трябвало да е.
Междувременно Мередит дръпна настрани Елена и госпожа Флауърс. За ужас на Елена тя държеше една от по-малките ларви, с вътрешната й страна нагоре.
— О, господи, не… — понечи да възрази Елена, но Мередит я изпревари.
— Приличат на зъби на малки деца, нали?
Госпожа Флауърс изведнъж се оживи.
— Наистина! А ти каза, че бедрената кост, която намерихме в гъсталака…
— Да. Със сигурност беше човешка, но навярно не е била оглозгана от човешки същества. Човешки деца — кимна Мередит.
— А Шиничи изкрещя на малаха да му донесе костите ни… — Елена преглътна мъчително. Сетне отново погледна към ларвата. — Мередит, отърви се някак си от тази гадина! Сигурно всеки миг ще се превърне в летящ малах.
Мередит се огледа нерешително наоколо.
— Добре — просто го пусни и аз ще го настъпя — рече Елена, като пое дълбоко дъх, за да потисне гаденето.
Мередит пусна дебелата, полупрозрачна черна твар, която експлодира, щом се удари в пода. Елена я настъпи, но гадината не се смачка. Вместо това, когато девойката вдигна крака си, противното нещо се опита да се шмугне под леглото. Копието го разряза точно на две.
— Момчета — обърна се Елена към Мат и Стефан, — трябва да се махнем оттук сега. Навън има ято летящи малахи!
Мат се извърна към нея:
— Като онзи, който…
— По-малки, но смятам, че са също като онзи, който те нападна.
— Добре, ето какво измислих — заговори Стефан по начин, който тутакси изпълни Елена с безпокойство. — Някой все пак трябва да отиде в Тъмното измерение, за да види какво става с Бони. Предполагам, че тъй като съм вампир, аз съм единственият, който трябва да го направи. Вие не можете да влезете в…
— Не е вярно, можем! — прекъсна го Мередит. — С тези ключове бихме могли да кажем: „Отведи ни в къщата на лейди Улма в Тъмното измерение“ или „Заведи ме при Бони!“ Защо да не стане?
— Добре — намеси се Елена. — Мередит, Мат и госпожа Флауърс могат да останат тук и да се опитат да разберат какво е „Полунощ“. От начина, по който Шиничи го каза, прозвуча като нещо лошо. Междувременно ние със Стефан ще отидем в Тъмното измерение и ще намерим Бони.
— Не! — извика Стефан. — Няма да те заведа отново в онова ужасно място.
Елена впи поглед в очите му.
— Ти ми обеща — рече, без да обръща внимание, че не са сами. — Ти ми обеща. Никога да не заминаваш никъде без мен. Без значение за колко кратко време, нито с каква цел. Ти ми обеща.
Стефан я погледна отчаяно. Елена знаеше, че той иска тя да е в безопасност — но кой свят беше безопасен сега? И двата бяха пълни с ужас и опасности.
— Както и да е — продължи и се усмихна мрачно, — ключът е у мен.
26
— Нали знаеш как се прави? — обърна се Елена към Мередит. — Пъхаш ключа в ключалката и казваш къде искаш да отидеш. После отваряш вратата и преминаваш. Това е.
— Вие тримата ще тръгнете първи — добави Стефан. — И по-бързо.
— Аз ще завъртя ключа — каза Мередит на Мат. — Ти се погрижи за госпожа Флауърс.
В този миг Елена си помисли нещо, което не искаше да каже на глас, а само на Стефан. Но двамата бяха толкова близо физически, че тя бе сигурна, че той ще улови мисълта й. Сейбър!, изпрати му тя посланието си. Не можем да го оставим на тези малахи!