Деймън отвори уста, но Елена не бе свършила.
— А след това да доведеш Бони в Тъмното измерение — не ми пука дали си искал да пропиляваш отварянето на Портата, или не. Знаеше, че не бива да я водиш тук.
Сега вече Деймън се ядоса.
— Аз…
Но Елена го прекъсна без колебание.
— А след като си я довлякъл тук, си я изоставил. Изоставил си я уплашена, сама, заключена в една стая, без да й е разрешено да погледне дори през прозореца, с колекция от звездни сфери, които ти дори не си си дал труда да провериш — но които са били напълно неподходящи и заради тях са я преследвали кошмари! Ти…
— Ако малката тъпачка просто бе проявила капка здрав разум да чака кротко…
— Какво? Какво каза?
— Казах, че ако малката тъпачка просто бе проявила капка здрав разум…
Стефан, който се раздвижи, затвори за секунда очи. Отвори ги тъкмо навреме, за да види плесницата и да почувства пълната Сила, която Елена бе вложила в нея. Главата на Деймън се завъртя.
Това, което го сащиса — макар че бе заел определена позиция тъкмо заради това, — бе ръката на Деймън, която се стрелна нагоре като глава на кобра. Не последва ответен удар, но Стефан вече бе вдигнал Елена високо във въздуха и бе отстъпил назад, извън обсега му.
— Пусни ме! — извика Елена, опитвайки се да се изскубне от ръцете на Стефан или поне да стъпи отново на земята. — Ще го убия!
Следващото смайващо нещо секнало буйната ярост, която Стефан усещаше, че пулсира в аурата на Елена беше, че тя всъщност печелеше борбата, въпреки факта, че той бе многократно по-силен от нея. Част от това се дължеше на кърпата, която заплашваше да се свлече всеки миг. Друга част — на това, че Елена бе усвоила необичаен стил на борба с по-силни противници — поне с онези, които имаха някаква съвест. Тя съзнателно се хвърляше напред в схватката, стигайки до положение, когато не можеше да бъде спряна, без да бъде наранена, но при все това не се отказваше. Накрая той трябваше да избере или да й причини болка, или да отстъпи.
В този момент Елена застина неподвижно. После извърна глава, за да погледне зад него.
Стефан също погледна назад и сякаш през него премина електрически ток.
Бони стоеше точно зад тях, вперила поглед в Деймън, устните й бяха разтворени от мъка, в широко отворените й кафяви очи блестяха сълзи, които се стичаха по страните й.
Стефан мигновено я пусна, дори още преди да зърне умоляващия поглед на Елена. Той разбра: настроението й и динамиката на ситуацията внезапно се бяха преобърнали наопаки.
Елена нагласи кърпата си и се обърна към Бони, но приятелката й вече се отдалечаваше тичешком надолу по коридора. По-дългите крачки на Елена й позволиха да настигне след миг Бони. Улови по-дребното момиче и я спря, не толкова с физическа сила, колкото със сестрински магнетизъм.
— Не се тревожи за онази змия. — Гласът на Елена достигна съвсем ясно до тях, каквото очевидно и бе намерението й. — Той е… — Тук Елена се впусна в доста цветисти ругатни.
Стефан ги чуваше съвсем отчетливо и забеляза, че не след дълго преминаха в успокоителни звуци, когато Елена зави към вратата на банята.
Стефан стрелна косо брат си. Нямаше нищо против, в този миг да се сбие с него; самият той трепереше от гняв заради Бони. Но Деймън не му обърна никакво внимание, все едно беше част от тапетите по стените, взирайки се в нищото с изражение на ледена ярост.
В този миг Стефан чу лек звук откъм дъното на коридора, което беше доста далеч. Ала вампирските му сетива го предупредиха, че персоната пред него определено беше жена с положение и власт, вероятно домакинята им. Той пристъпи напред, така че тя да бъде поздравена поне от някой с дрехи.
Обаче в последния миг Елена и Бони се появиха пред него, облечени в роби — по-скоро рокли — едновременно семпли и елегантни, истински творения на гений. Тоалетът на Елена бе неофициално одеяние в тъмносиньо, а вече започващата й да съхне коса се стелеше като разтопено злато по раменете й. Бони бе облечена в по-къса и светла дреха: от бледовиолетова материя с проблясващи сребристи нишки. И двата тоалета, внезапно осъзна Стефан, щяха да изглеждат добре и на непресекващата слънчева светлина, както и в затворено помещение без прозорци, осветявано от газени лампи.