Той си спомни историите, които Елена му бе разказвала за дизайнерските рокли, създадени от лейди Улма за нея, и сега се убеди, че каквато и да бе домакинята му, тя определено е истински гений във висшата мода.
В този миг Елена се затича, изящните й златни сандали проблеснаха, а сребристите пантофи на Бони я последваха. Стефан също хукна, страхувайки се от неочаквана опасност. Всички стигнаха едновременно в дъното на коридора. Стефан видя, че жената, застанала там, беше облечена в още по-великолепни одеяния от тези на момичетата. Роклята й бе от тъмночервена коприна, тежка огърлица с диаманти и рубини висеше на шията й, на ръката й проблясваше пръстен, но не носеше гривни.
Момичетата се сведоха в дълбоки, елегантни поклони. Стефан също направи галантен поклон.
Лейди Улма протегна двете си ръце към Елена, която изглеждаше почти обезумяла от нещо, което Стефан не разбираше. Елена пое протегнатите ръце, дишаше бързо и накъсано.
— Лейди Улма, толкова си слаба…
Тогава се чу гукане на бебе. Лицето на Елена грейна, усмихна се на лейди Улма и издиша забързано. Млада прислужница — изглеждаше по-млада дори от Бони — сложи нежно в ръцете на лейди Улма малко вързопче от дантела и най-фина батиста. Елена и Бони преглътнаха сълзите си, докато свеждаха сияещите си лица над детето, издавайки гальовни, безсмислени звуци. Стефан ги разбираше — момичетата познаваха лейди Улма, откакто беше изтерзана и пребита почти до смърт робиня, отчаяно опитваща се да запази детето си.
— Но как…? — запелтечи Елена. — Видяхме те само преди няколко дни, а това бебе е на няколко месеца…
— Няколко дни? Толкова ли ви се стори? — попита лейди Улма. — За нас бяха много месеци. Но магията все още действа, Елена! Твоята магия остана! Раждането беше лесно — много лесно! А и доктор Мегар ме увери, че ти си ме спасила, преди тя да пострада от насилието и мъченията, които съм преживяла. Вече се опитва да говори! Всичко се дължи на теб, Елена, на твоето вълшебство!
Лейди Улма понечи да коленичи в краката на Елена. Но не се наведе и няколко сантиметра, защото Елена улови ръцете й и извика:
— Лейди Улма, не!
На свой ред Стефан, със светкавична бързина, се озова до младата прислужница и подхвана лейди Улма под мишниците.
— Аз не съм вълшебница — додаде Елена. — Стефан, кажи им, че не съм.
Стефан послушно се наведе към ухото на високата жена.
— Елена е най-могъщата вълшебница, която съм срещал — прошепна. — Тя притежава Сила, която дори аз не разбирам.
— Ахх! — възкликна Елена в безмълвен смут.
— Знаеш ли как ще я нарека? — продължи лейди Улма. Лицето й, макар и да не бе красиво по общоприетите стандарти, беше поразително с аристократичната си комбинация от римски нос и високи скули.
— Не. — Елена се усмихна, сетне извика: — Не! Моля те! Не я обричай на живот от очаквания и ужас. Не изкушавай някой да я нарани, докато е още дете. О, лейди Улма!
— Но, мой скъпи ангел спасител…
Но Елена реши да установи контрол над ситуацията. Веднъж поела нещата в свои ръце, трудно някой би могъл да я спре.
— Лейди Улма — заговори с ясен глас, — прости ми, задето се бъркам в делата ти. Но Бони ми каза… — Спря и се поколеба.
— За нещастията на силни и изпълнени с надежда млади момичета, в по-голямата си част бедни или робини, които са приели имената на трите най-смели и благородни млади жени, стъпвали някога по Земята — довърши лейди Улма вместо нея.
— Нещо подобно — смънка Елена и се изчерви.
— Никой не се е нарекъл Деймън — вметна весело младата бавачка, без никаква зъл умисъл. — Нито момчета, нито момичета.
На Стефан му се прииска да я разцелува.
— О, Лакшми. — Елена прегърна игривата и неопитна тийнейджърка. — Не забелязах, че това си ти. Чакай да те огледам по-отблизо. — Отдалечи се от момичето на една ръка разстояние. — Знаеш ли, че си пораснала поне два сантиметра и половина, откакто те видях за последен път?
Лакшми засия.
Елена се извърна отново към лейди Улма.
— Да, наистина се боя за детето. Защо не я наречеш Улма?
Аристократичната дама притвори за миг очи.
— Защото, моя скъпа Елена, Хелена, Алиена, Алиана, Лейни, Ела… не бих желала никой да носи името „Улма“, камо ли собствената ми дъщеря.
— Защо не я наречете Адара? — попита Лакшми внезапно. — Винаги съм си мислела, че е много хубаво име, още когато бях дете.