— Ами, първо видях историята за едно малко момиче на име Марит, което отиде да си купи захарен бонбон — поде Бони. — Затова на следващия ден аз се опитах да направя същото. След това си легнах, но не можах да заспя. Така че взех отново звездната сфера и тя показа историята за съкровищата на китсуне. Историите следваха поред, така че тази трябва да е била след приказката за Марит и сладкарницата. И тогава внезапно се озовах извън тялото си и летях с Елена точно над колата на Аларик.
— Правила ли си нещо между преживяването на историята и лягането си в леглото? — попита Стефан.
Бони се замисли, стиснала малките си устни, които приличаха на розова пъпка.
— Предполагам, че съм угасила газената лампа. Всяка нощ намалявах пламъка на лампата, така че едва да мержелее.
— А увеличи ли го отново, когато не можа да заспиш и отново взе звездната сфера?
— Хм… не. Но звездните сфери не са книги! Не ти е нужно да гледаш, за да преживееш история.
— Нямах това предвид. Как намери звездната сфера в онази полутъмна стая. Само една звездна сфера ли имаше на пода близо до теб?
Бони свъси вежди.
— Ами… не. Имаше двайсет и шест звездни сфери. Две от тях бяха ужасни; изритах ги в ъгъла. Двайсет и пет бяха сапунки — толкова отегчително. Не разполагах с рафтове, където да ги сложа…
— Бони, искаш ли да знаеш какво аз си мисля, че се е случило?
Бони примигна и кимна.
— Мисля, че ти си прочела историята за децата, а след това си си легнала. И всъщност си заспала много бързо, въпреки че си сънувала, че си будна. Това, което си сънувала, е било предчувствие…
Бони изпъшка.
— Още едно от онези? Но тогава дори нямаше на кого да го разкажа!
— Точно така. Но си искала да разкажеш на някого и това желание те е довело — по-точно твоя дух — при Елена. Но Елена беше толкова разтревожена как да се свърже с Аларик, че е имала извънтелесно преживяване. Сигурен съм, че тя също е била заспала. — Стефан погледна към Елена. — Какво мислиш за това?
28
— Съвпада със случилото се с мен — кимна Елена бавно. — Отначало бях сама извън тялото си, но след това видях Бони до мен.
Приятелката й прехапа устни.
— Ами… първото, което аз видях, беше Елена и двете летяхме. Аз бях малко зад нея. Но, Стефан, защо смяташ, че съм заспала и съм сънувала цялата история? Защо да не е било истина?
— Защото мисля, че първото, което ти би направила, е да светнеш лампата — ако наистина си лежала будна. В противен случай, би могла да вземеш сфера със сапунка — толкова отегчително!
Лицето на Бони се проясни.
— Това обяснява защо никой не ми повярва, когато им казах точно къде е историята! Но защо не съм споделила с Елена за съкровището?
— Не зная. Но понякога, когато се събудиш — а аз вярвам, че си се събудила за извънтелесното си преживяване, — забравяш съня си, ако става нещо интересно. Но може да си го спомниш по-късно, ако нещо ти напомни за него.
Бони се замисли. Стефан мълчеше, убеден, че само тя би могла да си обясни загадката.
Най-сетне момичето кимна.
— Би могло да е станало така! Събудих се и първото, за което си помислих, беше сладкарницата. И след това въобще не се сетих за съня със съкровището, докато някой не ме попита за историите. И приказката просто изскочи в главата ми.
Елена прокара ръка по наситено синьо–зелената кадифена покривка за легло на една страна, за да стане зелена, а после на другата, за да прелее цветът в синьо.
— Смятах да забраня на Бони да потегля на тази експедиция — рече тя, една робиня, която не носеше никакви бижута, с изключение на диамантения медальон на Стефан, който висеше на фина верижка на врата й, и все още облечена в семплата следобедна рокля. — Но ако се налага да осъществим тази експедиция, по-добре да говоря с лейди Улма. Изглежда, че не разполагаме с много време.
— Не забравяй, че времето тук тече по-различно, отколкото на Земята. Но трябва да потеглим на сутринта — напомни й Бони.
— Тогава определено се налага да говоря с нея още сега.
Бони скочи развълнувано.
— Аз ще помогна!
— Почакай. — Стефан я възпря, отпускайки нежно ръка върху рамото й. — Трябва да го кажа. Мисля, че ти си чудо, Бони! — Знаеше, че очите му сияят по начин, издаващ, че едва сдържа вълнението си. Въпреки опасността — въпреки пазителите — въпреки всичко… най-голямата звездна сфера — пълна със Сила!