— Разбирам.
— Някакви бели мъже, колежани, се напили и тръгнали да обикалят, да търсят жени или белята си. Срещнали братята ми случайно в един ресторант. Единият от братята ми беше женен и жена му била с него. Мъжете я пожелали, били достатъчно пияни, за да си въобразят, че лесно ще я имат. Сбили се. Петима срещу братята ми. Единия пребили с щанга за гуми. Другият никога няма да може да ходи. Отвлекли жената на брат ми и я изнасилили.
Томи беше потресен от разказа. Най-сетне промълви:
— Мразя белите хора!
Ранингдиър се засмя.
— Наистина е така — разгорещено потвърди Томи. — Какво стана с онези, които са направили това? В затвора ли са сега?
— Няма затвор. — Ранингдиър се усмихна към момчето. Една зловеща, безрадостна усмивка. — Бащите им били влиятелни хора. Имам предостатъчно и пари, и влияние. И така съдията ги пуснал поради липса на доказателства.
— Баща ми е трябвало да бъде техен съдия. Нямаше да ги пусне.
— Сигурен ли си?
— Абсолютно сигурен.
Индианецът замълча.
— Мразя белите — повтори Томи, по-скоро с желание да угоди на индианеца, отколкото за нещо друго.
Ранингдиър отново се засмя и поглади ръката на Томи.
Към края на същото това лято Ранингдиър отиде при Томи през един жарък августовски ден и му каза строго:
— Тази нощ ще има пълнолуние, Малък вожде. Иди в двора и наблюдавай луната. Мисля, че тази нощ вече ще се появи знакът, най-важното знамение.
След като луната изгря малко след полунощ, Томи излезе навън и застана на площадката до басейна, където Ранингдиър му беше показал самоизяждащата се змия преди седем години. Той остана дълго загледан в лунния диск, докато издълженото му отражение се полюляваше върху водната повърхност. Това беше една огромна, издута, жълта луна, висяща ниско над басейна.
Скоро съдията излезе на верандата, викна Томи и той му се обади.
Съдията отиде при него до басейна.
— Какво правиш, Томас?
— Гледам за…
Точно тогава момчето видя силуета на ястреба, очертан върху луната. От години му говореха, че един ден ще го види. Беше подготвен и ето го там, замръзнал посред полета си, осветен от кръглото светило.
— Ето! — възкликна той, забравил в момента, че не трябва да се доверява на друг, освен на индианеца.
— Какво има? — попита съдията.
— Не го ли видя?
— Виждам луната.
Това, че баща му не можа да види знака само доказа на Томи, че наистина беше предопределен и само той можеше да го види. Същевременно се досети, че не трябва да се доверява на баща си и каза:
— А… една падаща звезда.
— И ти си застанал тук, за да гледаш падащи звезди?
— Всъщност те са метеори — отвърна бързо Томи. — Виж какво, днес Земята преминава през метеоритен пояс, така че ще има много.
— Откога се интересуваш от астрономия?
— Не се интересувам — сви рамене Томи. — Просто се питах как изглежда това. Май е доста скучно.
Той се извърна от басейна и се запъти към къщата. Малко след това съдията дойде при него.
На следващия ден, в сряда, момчето разказа на Ранингдиър за лунния ястреб.
— Само че той не ми направи знак. Нямам представа какво точно искат да им докажа великите духове.
Индианецът му се усмихна и дълго и мълчаливо го гледа. След това му каза:
— Малък вожде, ще разговаряме за това на обяд.
Мис Карвал имаше почивен ден в сряда и Ранингдиър и Томи останаха сами вкъщи. Те седяха един до друг на верандата. Индианецът пак беше донесъл кактусов сладкиш, а на Томи и без това друго не му се ядеше.
Момчето отдавна го ядеше само заради въздействието му и с годините това се беше превърнало в необходимост.
Скоро момчето се пренесе пак в желаното приказно поле, където цветовете бяха остри и ярки, звуците мелодични, миризмите изострени и всичко изглеждаше привлекателно и успокояващо. Двамата с индианеца разговаряха почти час и най-накрая Томи разбра, че великият дух очакваше от него да убие баща си след четири дни, в неделя сутринта.
— Тогава имам почивен ден — каза му Ранингдиър, — така че няма да съм тук да ти помогна. Но всъщност това е намерението на великия дух — иска да докажеш себе си. През следващите няколко дни ще обсъдим това заедно, тъй че когато дойде неделята, ти вече да си подготвен.
— Да — съгласи се момчето унесено. — Да. Ще го обмислим заедно.
Следобед съдията се върна от делова среща след работата си в съда. Проклинайки жегата, се качи да си вземе душ. Майката на Томи се беше прибрала преди половин час. Седеше в едно кресло в гостната стая, с крака върху нисък тапициран стол, разглеждаше списание и посръбваше аперитив. Тя едва вдигна глава, когато съдията надникна, за да съобщи, че има намерение да вземе душ.