Щом баща му се качи горе, Томи отиде в кухнята и грабна един касапски нож от шкафа до печката.
Ранингдиър беше отвън и косеше поляната.
Томи влезе в гостната, отиде при майка си и я целуна по бузата. Тя беше учудена от тази целувка, но много повече от ножа, който той заби три пъти в гърдите й. Със същия нож повтори деянието на горния етаж — заби го в стомаха на съдията, когато излизаше от банята.
Отиде в стаята си и се съблече. По обувките му нямаше кръв, по джинсите му — малко, но имаше много по ризата. След като бързо се изми в своята баня и изми всички следи от кръв, облече нови джинси и риза. Внимателно уви напоените с кръв дрехи в стара хавлиена кърпа и ги отнесе в таванската стая, като ги прикри в един ъгъл зад моряшки сандък. По-късно щеше да ги изхвърли.
Долу премина през гостната, без да погледне мъртвата си майка. Отиде направо при бюрото на съдията и отвори дясното долно чекмедже. Иззад куп папки измъкна револвера му.
Изключи осветлението в кухнята. Единствената светлина идваше от прозореца, беше достатъчно силна, но ъглите тъмнееха. Нагласи касапския нож до хладилника в ъгъла. Остави револвера на стол до масата, издърпа го само малко навън така, че да може да го стигне, щом се протегне и същевременно да не се вижда.
Излезе на верандата и извика Ранингдиър. Индианецът не го чу заради косачката, но погледна нагоре и го видя да му маха. Мръщейки се, изключи машината и прекоси ливадата.
— Да, Томас? — рече той официално, защото знаеше, че съдията и госпожа Шедак бяха у дома.
— Майка ми има нужда от помощта ти — каза Томи. — Тя поръча да идеш при нея в гостната.
— Какво иска?
— Иска да й помогнеш с… по-лесно ще ми бъде да ти покажа, отколкото да разговаряме.
Индианецът го последва през голямата кухня към гостната.
Томи спря изведнъж и се обърна.
— А, да, майка ми каза, че ще имаш нужда от оня нож, оня там зад теб, до хладилника.
Ранингдиър се обърна, видя ножа в сянката и го взе. Очите му се разшириха от учудване.
— Малък вожде, по този нож има кръв. Има кръв…
Томи вече беше сграбчил револвера от кухненския стол. Когато индианецът се извърна към него, Томи хвана пистолета с две ръце и стреля, докато изпразни барабана, макар оръжието да го отблъсна така, че го заболяха ръката и рамото. Поне два куршума улучиха Ранингдиър, един се заби в гърлото му.
Индианецът се строполи на земята. Ножът се изхлузи от ръцете му и се търкулна на пода.
С крак Томи ритна ножа по-близо до тялото така, че да изглежда сякаш мъртвият го е държал.
Момчето беше разбрало посланието на великите духове по-ясно от наставника си. Те желаеха той изведнъж да се освободи от всеки, който имаше власт над него — от съдията, от майка си и от Ранингдиър. Само така можеше да следва възвишената си съдба.
Беше планирал трите убийства с точността на компютър и ги беше изпълнил с ефикасността на машина. Не почувства нищо. Емоциите не объркваха действията му. Всъщност наистина беше объркан и малко превъзбуден, но тези чувства не бяха го разсеяли.
Впери замислен поглед в тялото на Ранингдиър, после набра номера на полицията и истерично съобщи, че индианецът, крещейки за «отмъщение», е убил родителите му и той, Томи, го е застрелял с пистолета на баща си. Но, разбира се, мислите му не бяха подредени. Говореше накъсано и се запъваше. Всъщност беше толкова объркан наглед, че трябваше търпеливо да го молят да престане да заеква и да им даде името и адреса си. Цял ден мислено беше репетирал тази истерия. Сега беше доволен от убедителния си тон.
Излезе пред къщата, седна край алеята и плака, докато дойдат от полицията. Сълзите му бяха по-истински от истерията. Плачеше от облекчение.
През живота си още два пъти видя лунния ястреб. Видя го точно когато му беше нужно, за да получи самочувствие и уверение, че следваният от него път е правилен.
Но той никога не уби отново, просто не му беше нужно.
Дядо му и баба му по майчина линия го взеха и отгледаха при тях в друга част на Феникс. Тъй като беше преживял покъртителна трагедия, го глезеха и задоволяваха всичките му прищевки. Той беше единственият наследник на имота и застраховката «Живот» на баща си. Беше състоятелен и получи отлично образование, което му помогна да започне живота си след дипломирането. Пред него лежеше светът, изпълнен с възможности. И благодарение на Ранингдиър като допълнително предимство знаеше, че го очаква велико бъдеще и че силите на съдбата и божествата изискват от него да упражнява огромната си власт над останалите хора.