Само психопатът изтребваше хора без належаща нужда.
С малки изключения убийството не беше правилен метод за разрешаване на проблемите.
Сега, свит на кълбо в каросерията на буса си в тъмния гараж на Паула Паркинс, Шедак си припомни, че е галеник на съдбата и вече три пъти беше виждал ястреба. Прогони страха си от Ломан Уоткинс и от провал. Въздъхна и потъна в прегръдките на съня.
Яви му се познатият сън. Една огромна машина. Наполовина от метал и наполовина от плът. Шум на стоманени бутала. Човешки сърца ритмично пулсират. Кръв и масло, желязо и кости, пластмаса и сухожилия, жици и нерви.
9.
Криси беше озадачена, че свещениците си хапват така добре. Масата в кухнята на свещеника беше обилно отрупана с храна. Имаше огромна чиния, препълнена с кренвирши, яйца, куп препечени филии, пакет обикновени кифли и друг, с пълнеж от боровинки, чиния със златисти картофи, пресни плодове, кесия с мармаладени курабии за горещото кафе. Вярно, че отец Кастели беше възпълен. Независимо от това Криси вярваше, че в природата на свещениците е да бъдат въздържани към някои човешки удоволствия. Ако отец Кастели беше предразположен да я изслуша, щеше да му разкаже версията си за чуждите нашественици, но знаеше, че той предпочита да счита неизвестната сила за демонична. Докато привършваха закуската, Криси се престраши и му разказа какво беше видяла в дома си, как я бяха заключили в килера и как след това родителите й и Тъкър, преобразени до неузнаваемост, я бяха преследвали.
Свещеникът изрази учудване и загриженост и на няколко пъти разпита за повече подробности, но нито за миг не престана да се храни. Всъщност се хранеше с такова огромно удоволствие, че беше забравил добрите си маниери. Криси беше изненадана и от небрежността му, и от огромния му апетит. Няколко пъти по брадичката му потичаше жълтък и когато събра смелост да му обърне внимание, той шеговито го изтри. След секунда отново се омазваше с жълтък. Не забеляза, че на земята паднаха боровинки от кифлата. Върху ризата му беше представено цялото меню — трохички от препечените филии, парченца от наденичките, курабиите и кифлите.
Наистина, мислеше си тя, отец Кастели не се е преборил с греха лакомия.
Но тя го обичаше въпреки маниерите му на масата, защото нито веднъж не се усъмни в нейния разум, нито изрази недоверие в разказа й. Слушаше с интерес и необикновена сериозност и изглеждаше истински загрижен, дори изплашен от онова, което тя му разказа.
— Виж, Криси, вече са създадени около хиляда филма за нашествия от чуждестранни светове, за враждебни същества от други планети и са написани сигурно десет хиляди книги по този въпрос. Винаги съм казвал, че мозъкът на човека не може да си представи всички възможни неща в света, сътворен от Бога. Така че, кой знае, а? Кой би могъл да каже дали не са се приземили и извънземни същества? Аз съм филмов маниак и винаги съм харесвал най-вече страшните филми, но не съм си представял, че ще попадна в един истински филм на ужасите. — Той беше искрен. Никога не я подвеждаше.
Макар отец Кастели да продължи да се храни с неутолим апетит, Криси приключи със закуската и разказа си едновременно. Тъй като кухнята беше топла, тя съхнеше бързо и само панталоните й отзад и маратонките бяха все още мокри. Почувства се достатъчно смела, за да обмисли бъдещето си, сега когато имаше нужда от помощ.
— А сега какво? Трябва да се обадим в армията, не мислите ли така, отец Кастели?
— Сигурно в армията и във флота — каза той след минута размисъл. — Май във флота по-добре се оправят с подобни работи.
— Мислите ли, че има някакъв шанс… е, някакъв шанс да си върна родителите? Същите отпреди, имам предвид.
Той остави една кифла, която току-що беше поднесъл към устата си, и се пресегна през масата, между чиниите и подносите с храна, за да хване ръката й. Пръстите му бяха леко мазни от маслото, ала тя не се отдръпна, тъй като докосването беше така успокояващо и поощряващо. Точно сега й беше нужно много успокоение.
— Ще се върнеш отново при родителите си — каза отец Кастели с много състрадание. — Гарантирам ти, че ще стане така.