Нямаше никой.
На два пъти попадна в ръцете на извънземните. Знаеше, че няма да има същия късмет, ако я хванеха за трети път.
10.
Малко преди девет часа, след по-малко от четири часа сън, Сам Букър се събуди от тихичкото подрънкване на съдове в кухнята. Седна на канапето в гостната, потърка сънените си очи, обу обувките си и препаса кобура на пистолета. После тръгна към кухнята.
Теса Локланд си тананикаше тихо, докато подреждаше тиганите, чиниите и храната на ниската полица до печката, за да сервира закуската.
— Добро утро — поздрави тя ведро, когато Сам влезе в кухнята.
— Какво му е доброто? — намръщи се Сам.
— Послушай дъжда! Дъждът винаги ме кара да се чувствам свежа.
— Мене винаги ме депресира.
— Толкова хубаво е да си на топло и сухо в кухнята, сгушен уютно и заслушан в дъжда.
Той почеса прорасналата си брада.
— Като че ли тук е малко задушно.
— Както и да е, ние още сме живи и това е добре.
— Аха.
— Господи! — Тя тресна празния тиган на печката и възмутено се обърна към него. — Всички агенти от ФБР ли са киселаци като теб?
— Аз не съм кисел.
— Ти си класически рицар на печалния образ.
— Е, не бих казал, че животът прелива от веселби.
Тя въздъхна:
— Виж какво, дори и да нямаш настроение за закуска, поне би могъл да ми помогнеш да я приготвя, нали?
— Е, добре, с какво да помогна?
— Първо, обади се по домофона на Хари, за да разбереш дали е буден. Кажи му, че закуската ще бъде готова след… хм… четирийсет минути. Палачинки, яйца и пържен бекон.
Сам натисна бутона на домофона и се обади:
— Ало, Хари?
Хари отвърна веднага. Каза им, че ще слезе при тях след половин час.
— А сега какво? — попита Сам.
— Донеси яйцата и млякото от хладилника.
Започна да приготвя закуската. Теса си тананикаше популярни песнички и обявяваше името на всяка, сякаш беше диджей и искаше да го просвети. Докато работеше и пееше, танцуваше на място и понякога щракаше с пръсти в такт с мелодията.
Теса наистина изпитваше радост, но същевременно искаше и мъничко да го подразни. Сам се опита да запази мрачното си настроение и когато тя му се усмихна, не отвърна на усмивката й.
Беше разрошена, без грим и дрехите й бяха изпомачкани, беше спала с тях, но малко неугледният й вид само добавяше нещо към чара й.
Понякога спираше тихото си тананикане, за да му задава въпроси, но продължаваше да си пее и танцува на едно място, докато той й отговаряше.
— Измисли ли какво да правим, за да се измъкнем?
— Имам идея.
— Тази нова идея пак ли е загадъчна тайна?
— Не, но трябва да обсъдя това с Хари, да получа сведения от него и ще ви обясня на закуска.
Той се наведе над плота и започна да реже тънки резенчета сирене от една пита «Чедар», а тя прекъсна песента си и попита:
— Защо твърдиш, че животът е тежък и зъл?
— Защото е така.
— Но в същото време е изпълнен с удоволствия…
— Не е.
— …и с красота…
— Не.
— …и с надежда…
— Ами.
— Защо си такъв песимист?
— Защото ми е приятно.
Теса продължи да си тананика, полюлявайки се на място, докато изхвърляше черупките от яйца и други отпадъци в боклукчийската кофа. След това прекъсна песента и попита:
— Какво те кара да мислиш, че животът е само тежък и зъл?
— Едва ли те интересува.
— Напротив, интересува ме.
Той привърши със сиренето и остави ножа.
— Наистина ли искаш да знаеш?
— Наистина.
— Майка ми загина при катастрофа, когато бях на седем години. Лежах в калта с нея, почти умирах, бях затиснат в смачканата кола повече от час, лице в лице с нея и се взирах в празната й очна кухина. Едната страна на главата й беше смачкана. След това трябваше да живея с баща ми, с когото се беше развела. Той беше зъл алкохолик и не мога да си спомня колко пъти ме е бил и ругал и връзвал за стола, където съм престоявал с часове, докато се напикая. След това ме развързваше, виждаше какво съм направил и пак ме биеше.
Сам се учуди как гладко й разказа това, сякаш шлюзовете на подсъзнанието му се разтвориха и изхвърлиха тинята, стоически насъбрана от години.
— Веднага щом завърших гимназия, се измъкнах от онази къща. Работих и следвах, живеех в евтини стаи под наем, като всяка нощ делях леглото си с армия от хлебарки. След това, когато получих възможност, отидох на работа в Бюрото, защото исках справедливост в света, исках да бъда част от тази справедливост, защото в моя живот имаше много малко от нея. Но разбрах, че в повечето случаи истината не тържествува. Лошите се измъкват, без значение колко труд полагаш, за да ги изобличиш, защото те често са много хитри, а добрите никога не са достатъчно зли, за да свършат работата си докрай. Но когато човек е агент, най-често вижда лошата страна на живота. Непрекъснато затъва в помията и от ден на ден става все по-циничен, по-отвратен от хората, дори боледува.