Напълно объркана накъде на тръгне, тя извървя последните сто метра по склона. Дърветата по пътеката оредяха и се заредиха ниски, гъсто преплетени храсти и тръни. Огромни туфи папрат, идеално приспособени към крайбрежния климат, обграждаха пътеката и Криси потръпна, когато се провираше между тях. Сякаш десетки малки ръце посягаха към нея.
От другата страна на склона гората беше прорязана от дере. В дъното му лениво се влачеше поток, чиито води в това време на годината бяха много плитки. Детето се спусна натам.
Нощта беше безветрена.
Чувстваше се премръзнала, останала без дъх, изплашен и несигурна. Упрекваше се за слабостта си и за да се окуражи, си припомни безстрашните малки героини от романите на Андре Нортън.
Мисълта за героините на Нортън я подтикнаха да продължи. Затича се към потока по хлъзгавата земя и го прескочи. След кратко колебание се закатери по другия склон на дерето, на юг, към гората.
Познаваше добре и тази, макар и по-отдалечена част на гората. Знаеше да се ориентира и лесно щеше да върви все на юг. Нахлуващата от морето мъгла и разположението на луната й помагаха. Надяваше се да намери помощ при първите къщи на около километър и половина оттук.
И тогава, разбира се, ще започнат истинските й проблеми. Ще се наложи да ги убеждава, че нейните родители вече не са същите, че са се изменили, че може би са обладани от някакъв дух… или от тъмна сила. И че искаха да я направят като тях.
Беше умна, говореше ясно, но все пак беше единайсетгодишно дете. Ще й бъде трудно да обясни всичко така правдоподобно, че някой да й повярва. Не си правеше илюзии за това. Те ще я изслушат, ще поклатят глави и ще се смеят, след това ще се обадят на родителите й и ще повярват на тях.
„Длъжна съм да опитам — си каза тя, катерейки се по южния склон на дерето. — Ако никой не ми повярва, какво да правя? Да се предам ли? В никакъв случай!“
На няколкостотин метра зад нея, от далечната страна на дерето, се чу писък. Не беше човешки, нито животински. На първия пронизителен зов отвърна друг, трети… Издаваха ги явно различни същества. Криси замръзна на мястото си. Озърна се и се ослуша — нейните преследвачи започнаха да вият в хор. Писъкът им напомняше плач на койоти, но беше по-страшен и по-необикновен. Звукът беше вледеняващ, проникна в плътта й и я прониза чак до костите.
Воят им изразяваше увереност — знаеха, че ще я хванат и вече не се криеха.
— Кои сте вие? — прошепна тя.
Предполагаше, че виждат в тъмното като котки. Дали и обонянието им беше животински чувствително?
Сърцето й лудо заби.
Беше съвсем беззащитна, съвсем сама, но събра сили и продължи да се катери.
9.
Теса Локланд пресече Оушън Авеню, мина през празния паркинг и излезе на брега. Вечерният бриз откъм Тихия океан едва повяваше, беше слаб, но леден. Беше доволна, че се е облякла с панталон, вълнен пуловер и кожено яке.
Нагази мекия пясък към тъмния бряг. Уличната светлина не стигаше дотук и високият кипарис, покрай който мина, й заприлича на модерна скулптура.
Теса спря до пенещите се вълни и се загледа на запад. Оскъдната светлина на новата луна не достигаше, за да види подробностите от пейзажа, освен белите гребени на близките вълни, никнещи от мрака.
Опита се да си представи сестра си, застанала на пустия бряг, да поглъща трийсет-четирийсет таблетки валиум, след което хладнокръвно се съблича и се хвърля в ледените води.
Не. Не и Дженис.
С нарастващо убеждение, че властите в Муунлайт Къв бяха пълни глупаци или лъжци, Теса бавно тръгна на юг по извития бряг. В бледата седефена лунна нощ тя огледа пясъка, раздалечените кипариси и ерозираните скали. Не търсеше материални доказателства за случилото се с Дженис. Положително бяха заличени от вятъра и прилива през последните три седмици. Надяваше се самата обстановка и силите на нощта — тъмнината, студеният вятър и танцът на бледнеещата и постепенно сгъстяваща се мъгла, да й помогнат да си състави версия за онова, което наистина се бе случило с Дженис.
По професия тя беше продуцент на документални филми. Когато имаше съмнения за значението и смисъла на даден обект, тя често се отправяше към географското местоположение на обекта и там получаваше представа за структурата на филма си.