Дочу звука на барабанящите по прозорците водни капки. След като бе почти спрял сутринта, сега дъждът валеше по-силно от предишната нощ, след бурята.
Нямаше гръмотевици, разкъсващи сивото небе. Но яростното плющене на дъжда, както и изолираните стени на къщата бяха заглушили изстрелите и съседите надали бяха чули нещо. Молеше се на Бога това да бе така. Инак те щяха да дойдат да видят какво става и да му попречат да избяга.
Кръвта продължаваше да се стича от раната на челото и влезе в дясното му око. Заболя го. Избърса се с ръкава. Китката също адски го болеше, но ако се наложеше, можеше да държи револвера с лявата ръка и да стреля отблизо.
Сам презареди пистолета си и се върна в стаята до димящия компютър, където тялото на Колтрейн лежеше проснато върху стола с отпуснати метални ръце. Без да откъсва поглед от мъртвото «нещо», той взе телефона от модема и го свърза. След това вдигна слушалката и с облекчение чу сигнала.
Устата му беше така пресъхнала, че не беше сигурен ще може ли да говори, ако се свърже.
Набра номера на Бюрото в клона в Лос Анжелис.
Линията изпука.
Последва безкрайна пауза.
Включи се телефонният секретар: «Съжалявам, няма кой да отговори на вашето обаждане по това време…»
Затвори и опита отново: «…Съжаляваме, няма кой…»
Той затръшна телефона.
Не всички телефони в Муунлайт Къв бяха прекъснати. И очевидно дори и от тях можеха да се набират само определени номера. Одобрени номера. Местната телефонна служба беше превърната в посредник на «промените».
Докато се отдалечаваше от телефона, чу нещо да се прокрадва отзад.
Обърна се. Жената беше на метър и половина от него. Вече не беше свързана с унищожения компютър, но един от онези органични на вид кабели се точеше по пода от основата на гръбначния й стълб до електрическия контакт.
Жената изсъска като влечуго и се устреми към него. Вместо с пръсти ръката й беше с три удължени жила, като тези на връзките на домашните компютри, само че остри като шила.
Сам се изви и се блъсна в стола на Харли Колтрейн, който клюмна. Стреля в движение в чудовището.
Първите три изстрела я повалиха. Другите изсвистяха и се разбиха в мазилката. Паникьосан, не можа да спре да стреля, дори когато я видя да пада.
Тя се надигаше.
«Като прокълнат вампир!» — си каза той.
Проводниците-артерии, които опасваха голото й тяло, още пулсираха със светлинни импулси, макар че тук-там хвърляха искри, горяха както компютрите, когато беше изпразнил пистолета си в тях.
Нямаше повече патрони.
Претърси джобовете си за още.
Нямаше.
«Бягай!»
От жената се изтръгна електронен писък, който късаше нервите.
Две жила на сегменти като змии излетяха от лицето й и се насочиха към него. И двете паднаха на сантиметри в краката му, вероятно признак за намалена енергия, и се втекоха обратно като живак.
Но тя пак се надигаше.
Сам се дотътри до вратата, спря и взе двата патрона, които беше изпуснал при презареждането. Набута ги в оръжието.
— …Н-у-у-уж-д-ааа… ну-у-у-уж-да-ааа.
Беше на крака и идваше към него.
Този път стисна пистолета с две ръце, прицели се внимателно и стреля в главата й.
«Махни процесора за данни!» — си помисли Сам с внезапен изблик на хумор. — Единственият начин да се спре решената на всичко машина. Махни процесора и остава куп желязо.“
Тя се свлече на пода. Червената светлина изчезна от нечовешките й орбити. Застана неподвижна.
Изведнъж лумнаха пламъци от разбития й череп, по-точно от раните й, от ноздрите, от очите и разтворената й уста.
С един скок Сам се намери до контакта, към който тя все още не беше включена, и ритна полуорганичния кабел.
От нея все още се издигаха пламъци.
Не можеше да позволи да пламне къщата. Те щяха да открият телата им и да претърсят всички околни къщи, включително дома на Хари. Огледа се с какво да изгаси пламъците, но те вече изпепеляваха черепа й. След минута той изгоря напълно.
Във въздуха се носеше отвратителна воня на изгоряла плът и пластмаса.
Той беше леко замаян. Повръщаше му се. Стисна зъби и повдигането премина.
Макар че искаше веднага да побегне, той се забави, докато откачи компютрите. Те бяха повредени, но се страхуваше че, както чудовището на д-р Франкенщайн оживява във всяка серия от филма, и това тук можеше да възкръсне, ако се доближеше до електричество.