Застана на прага, подпря се на вратата, за да си поеме дъх и се загледа в мъртвите тела. Очакваше да приемат нормалната си форма като умрат, както вампирите във филмите, които пронизани от сребърен куршум или кол, в смъртта, освободени от проклятието, винаги връщаха изтерзания си човешки образ. За нещастие не бяха вампири. Това не беше свръхестествено превъплъщение, а нещо по-лошо, причинено от хората без намесата на демони и духове. Колтрейнови си останаха каквито си бяха — чудовища от плът и метал, кръв и силикати, полухора, полумашини.
Не можеше да схване как се бяха превърнали в това, но си спомни, че съществуваше една по-точна дума за тях — киборги — някой, чието физическо съществуване зависи от механичен или електронен уред. Хората с имплантирани апарати за регулиране на сърдечния ритъм също бяха киборги. Но при Колтрейнови идеята беше доведена до крайност. Те бяха кошмарният аспект на напредналата кибернетика, при който не само физиологичните, но и умствените процеси бяха изцяло зависими от машината.
На Сам пак започна да му се повдига.
Извърна се бързо от опушената бърлога и отиде до кухненската врата, откъдето беше влязъл.
Докато се отдалечаваше, имаше чувството, че пак ще чуе зловещия електронен писък, че ще погледне назад и ще види някой от Колтрейнови да се клатушка към него, съживен от последното електричество в клетките на батериите си.
25.
При главния портал на „Ню Уейв Майкротекнолъджи“, на възвишенията в северната част на Муунлайт Къв, мъжът от охраната, облечен в черен дъждобран с емблемата на компанията, присви очи срещу приближаващата полицейска кола. Когато разпозна Ломан, пусна го с махване на ръка, без да го спира. Ломан беше добре познат тук още от времето, преди да станат хора от Новата раса.
Сградата, която трябваше да изразява мощта и престижа на „Ню Уейв“, беше модерно проектирана с фасади от бледожълт камък и огромни опушени стъкла, които се сливаха с пейзажа.
От хиляда и четиристотинте души, работещи тук, почти хиляда живееха в Муунлайт Къв. Останалите бяха от съседните местности в областта. Всички те, разбира се, живееха в обсега на предавателя върху главната сграда.
Процентът на едрите продажби на „Ню Уейв“ и на печалбите спрямо боря на служителите беше голям дори за електронната промишленост. Възможностите на фирмата да плаща на най-добрите и талантливите си личаха по скъпите автомобили, паркирани на двата огромни паркинга. БМВ, поршета, корвети, кадилаци, ягуари. Скъпи японски коли с всички екстри.
Само половината от колите бяха на паркинга. Изглежда, голям брой от служителите си бяха у дома и работеха чрез модем. Колко от тях вече се бяха превърнали в нещо като Дени?
Наредени една до друга върху измития от дъжда асфалт, колите напомняха на Ломан редиците надгробни камъни в гробището. Всичките тези скъпи мотори, целият този хладен метал, всичките тези стотици стъкла, отразяващи сивото есенно небе, изведнъж му заприличаха на предвестници на смъртта. За Ломан този паркинг беше бъдещето на града — тишината, спокойствието и страшният вечен мир на гробницата.
Ако станеше така, че хората от Новата раса да регресират и още по-лошо, ако проектът „Муунхок“ се провалеше изцяло, спасението щеше да бъде в заповедите до хилядите микросфери вътре в тях. Всички те щяха да умрат едновременно и Муунлайт Къв щеше да се превърне в гробница.
Ломан мина през първия паркинг и навлезе във втория, след което се насочи към местата, запазени за колите на висшите служители.
„Ако чакам Шедак да разбере, че е сбъркал с «Муунхок», и да ни повлече заедно със себе си — мислеше си Ломан, — той няма да го стори, за да оправи нещата, не и този скапан албинос!“ Той ще ни погуби само заради удоволствието да се оттегли така гръмко, че светът да се възхити от могъществото му. Всесилен човек, който заедно със себе си умъртвява хиляди!
Някои душевноболни хора ще видят в него герой и ще го превърнат в идол. Някой млад гений може да се опита да му подражава. Точно това, изглежда, Шедак целеше. В идеалния случай, ако „Муунхок“ успееше и цялото човечество се променеше, Шедак щеше да стане господар на света. В най-лошия случай, ако всичко пропаднеше, той трябваше да се самоубие, за да не попадне в ръцете на властите. Щеше да се превърне в зловеща митична фигура и зловещи легенди ще вдъхновят лудите за власт Хитлеровци във века на силикатите.
Ломан спря колата в края на редицата.
Избърса потното си лице. Ръката му се тресеше.