Теса се обади:
— Хари, мисля че излишно се тревожиш за своята отговорност в този случай.
Инвалидът най-сетне вдигна поглед от юмрука си.
— Не. Това никога няма да стане. Никога не мога да спра да се тревожа за своята отговорност. — Погледна към Сам и допълни: — Някои от момчетата, които се върнаха от войната, не мислеха добро за нея. Когато се срещна с тях, винаги подозирам, че точно те никога не научиха този урок и бягам от тях, макар да разбирам, че не постъпвам правилно. Но когато срещна човек от войната и виждам, че си е научил урока, тогава съм готов да му поверя живота си. Дявол го взел, бих му поверил душата си, както в нашия случай сега, нали точно това искат да ни отнемат. Ти ще ни измъкнеш, Сам. — Най-после отпусна ръката си. — Не се съмнявам!
Теса попита учудено.
— Ти си се бил във Виетнам, Сам?
Той кимна.
— След като завърших училище, преди да постъпя в Бюрото.
— Но защо досега не го спомена? Тази сутрин, когато приготвяхме закуската, когато обясняваше причините, заради които виждаш света по-различно, когато ми разказваше за смъртта на жена си, на своите партньори, за сина си, ти нищо не спомена за това.
Сам се загледа в превързаната си ръка и накрая промълви:
— Войната е най-личното преживяване в живота ми.
— Доста странно изказване.
— Никак дори — намеси се Хари. — Най-вълнуващото и най-личното!
Сам добави:
— Ако не бях разбрал това, сигурно щях да говоря за нея през цялото време, но разбрах нещата, проумях ги. И сега да разговарям за това с първия срещнат… е, това би било обезценяване на нещата.
Теса погледна към Хари.
— Но ти си знаел, че той се е бил във Виетнам?
— Да.
— Просто се досети?
— Да.
Сам се облегна назад и се обърна към инвалида:
— Хари, кълна ти се, ще направя всичко възможно да се измъкнем от това. Но ми се иска по-добре да разбера с какво си имаме работа. Точно какво са сторили те и как да ги спрем. Как мога да се надявам да се справя с това, когато нищо не разбирам?
Досега Криси чувстваше, че разговорът не беше за нея, макар да я вълнуваше и да научаваше много неща. Но сега почувства, че се налага да се намеси.
— Напълно сигурни ли сте, че не са извънземни?
— Сигурни сме — каза Теса, като й се усмихна, а Сам разроши косите й.
— Добре — продължи Криси, — това, което имам предвид, че извънземните са се приземили в „Ню Уейв“ и използват базата й, за да превърнат всички нас в машини като Колтрейнови, за да им служим като слуги, ми се струва по-разумно от мисълта, че искат да ни изядат. Те са извънземни все пак, което значи, че те имат други стомаси и извънземни храносмилателни сокове и биха ни смлели много трудно, могат да получат диария.
Сам, който седеше до Криси, взе двете й ръце в своите и леко ги поглади с наранената си ръка.
— Криси, не знам дали разбра за какво говореше Хари…
— О, разбира се — веднага отговори тя.
— Добре, тогава си разбрала, че в желанието си да прехвърлиш всичко върху извънземни, бягаш от отговорност. Тя пада върху нас — хората, които сме тук, върху нашата способност сами да се нараняваме. Трудно е да повярваме, че някой, дори луд би превърнал Колтрейнови в онова, което бяха, но някой е искал точно това. Ако се опитаме да го припишем на извънземни, на дявола, на Бога или на магьосници, няма да можем ясно да преценим положението, за да можем да се спасим. Разбираш ли?
— Донякъде.
Усмихна й се. Имаше много хубава усмивка, въпреки че не я използваше често.
— Мисля, че разбираш доста повече.
— Така е — съгласи се Криси. — Но щеше да е по-добре да са извънземни, защото ни стигаше само да открием леговището им, да вдигнем във въздуха космическия им кораб и всичко щеше да свърши. Но ако не са извънземни, ако това са хора като нас, то тогава ще имаме доста работа.
30.
С нарастваща досада Ломан Уоткинс обикаляше Муунлайт Къв от единия край до другия, напред и назад в дъжда, търсейки Шедак. Той пак се върна в къщата, за да се увери, че не се е прибрал и да провери точно коя кола липсва. Разбра, че трябва да търси буса с опушените стъкла, но все още не можеше да го открие.
Където и да отидеше, екипите по Промяната и разузнавателните групи трескаво работеха. Макар непроменените да не виждаха нищо необикновено в тези сновящи нагоре-надолу хора, Ломан непрекъснато усещаше присъствието им.
Бяха поставени блокади на изходните и входните магистрали от Муунлайт Къв, където полицаите на Ломан съвестно проверяваха всички, които искаха да посетят града.