Нямаше много желаещи, тъй като градът не беше нито областен, нито пазарен център. Освен това беше разположен почти в края на щата и след него нямаше населени места, така че никой нямаше път оттук. Онези, които искаха да влязат в града, бяха отпратени обратно с версия за разливане на токсини от „Ню Уейв“. Онези, които изглеждаха скептично настроени, бяха арестувани, отведени в затвора и заключени в килии, докато се вземеше решение дали да бъдат ликвидирани или променени. От въвеждането на карантината в ранните часове на утринта само десетина души бяха спрени на блокадите, от тях шест бяха затворени.
Шедак беше избрал добре опитното си поле. Муунлайт Къв беше относително изолиран град и затова по-лесно се контролираше.
Ломан имаше намерение да даде заповед за вдигане на блокадите и да отпътува до Абърдийн Уелс, където да разкаже цялата история на местния шериф. Искаше да унищожи изцяло проекта „Муунхок“.
Вече не се страхуваше от Шедак, от яростта му, нито от смъртта. Е… не беше съвсем вярно. Страхуваше се от Шедак и от смъртта, но по-малко, отколкото от перспективата да се превърне в нещо като Дени. По-скоро би се предал на милостта на шерифа в Абърдийн и на федералните власти, дори на учените, които след разчистването на помията в Муунлайт Къв можеха да пожелаят да го подложат на дисекция, отколкото да остане в този град и да регресира или да се слее с някой компютър.
Но ако дадеше заповед на служителите си да се оттеглят, щяха да станат подозрителни и тъй като лоялността им към Шедак и страхът от него бяха големи, щеше да има неприятности. Те не бяха видели в какво се беше превърнал Дени и не подозираха, че бъдещето им готвеше нещо по-лошо от регресията. Като чудовищата на д-р Моро спазваха закона фанатично, без да смеят, поне засега, да предадат господаря си. Вероятно щяха да попречат на Ломан да прекрати проекта „Муунхок“ и можеха да го убият, или още по-зле — да го затворят.
Не можеше да рискува да се издаде, защото в такъв случай никога нямаше да може да се разправи с Шедак. Представи си, че е затворен в килия и Шедак се усмихва леко и студено през решетките, докато мъкнеха компютъра, с който щяха да го слеят.
Разтопени очи от сребро…
Не спираше да кара в дъждовния ден, като се взираше през водните струи. Чистачките почукваха равномерно, сякаш отчитаха времето. Ломан остро съзнаваше, че скоро ще настъпи полунощ.
Той беше като дебнеща плячката си пума, а д-р Моро беше там, в джунглата, наречена Муунлайт Къв.
31.
Отначало протеиновата маса се задоволяваше да яде нещата, които намираше, когато протягаше тънките си пипала надолу по канала на пода в мазето или през пукнатините на стената по влажната почва. Бръмбари. Мушици. Червеи. Съществото вече не знаеше имената на тези неща, но жадно ги поглъщаше.
Много скоро, след като изчерпа всички насекоми и червеи в радиус от десет метра, то се обезпокои. Трябваше му по-съществена храна.
Започна да се усуква, да се движи, опитваше се да извае от аморфната си тъкан някаква форма, която би му дала възможност да напусне мазето и да търси храна. Но вече нямаше спомени за предишни форми и никакво желание да се трансформира.
Тази желирана маса вече нямаше дори мъгляво чувство за себеусещане. Все пак успя да нагоди материята си така, че да задоволи нуждите си.
Изведнъж десетки уста, без устни и без зъби, се раззинаха във флуидната маса. Разнесе се звук извън обхвата на човешкия слух.
Из рушащата се къща имаше дузини мишки, тичащи наоколо в търсене на храна. Те замръзнаха на място, когато до тях долетя този призив.
Съществото ги усещаше там горе през порутените стени, но не знаеше, че са мишки, за него бяха само малки топли порции прясна храна. Гориво. То ги искаше. Нуждаеше се от тях.
Изразяваше тази своя нужда в безгласни, но притегателни призиви.
Мишките по ъглите потрепериха. Започнаха да махат с лапички пред муцуните си, сякаш бяха влезли в паяжина и искаха да се изчистят.
Малка колония от осем прилепа живееше на тавана и те също реагираха на неочаквания повик. Свлякоха се от гредите, по които висяха, и започнаха объркано да летят в дългото помещение, като едва не се сблъскваха.
Но все още нищо не дойде до създанието в мазето. Макар призива да беше достигнал до малките животни, за които беше предназначен, не оказа желания ефект.